*
Любовен мускул в полово искание
напълни жилата със кръв,
обзе го триединно желание
коя от дупките да стане стръв.

 

*
Когато носталгия грабне сърцето
и плачат горчиви сълзи,
когато самотно се чувства момчето –
по-нужна от нужник си ти.

 

*
Добрите хора са добри,
но светът се изменя, нали?
и тогава мръсникът прикрит
ти набутва в гъза динамит.

 

*
На маса, пред магия малка
настройвах своето черво.
На сутринта – картина жалка –
изсрах брикетено лайно.

 

*
Гол до кръста във реката
чака на пусия,
кур му смуче под водата
шаран – минетчия.

 

*
Питаш ме, защо си изгубих лявото мъдо.
Търся го аз, искам го аз,
че без мъдо съм Лили без глас.

Тук е паднало нейде в тревата…
Хайде всички търсете го с мен,
че без мъдата увяхват цветята.
Те са цветята на моя ден.

 

*
И тогава много тъжен
(аз съм персонално блед)
на Росица издокарах
а ла Пенчовий куплет.

Имаше дърво в гората,
Да го наречем… Стоян.
Той не беше се преплитал
и умираше от срам.

А до него Роса – Лина
с чудни вейчици зелени.
Тя е горската бамбина
Бяха те усамотени.

От прегръдката им силна
(как жадуваха за син!)
Пръкна мебел рентабилна
В качеството си на скрин

 

*
Мокър покрив, антена, гугутка…
Безработен и тъжен комин
И тавански прозорец.
И путка…
Замириса на краден бензин.

 

*
Бягат дните – подгонени зайци,
а часовникът тика и така:
– Колко много са тези китайци –
Заканително гарванът грака.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *