не по Малевич

рисувахме в празните полета
бял върху черен квадрат
стени и покриви
високо над облаците
гравитацията смачквахме
заедно с касовите бележки
повдигахме се от съня
колкото да ги изхвърлим
навътре в себе си

 

несвоевременна дислексия

търся с широко отровени очи
мътната страна на нулата

 

метакеносис

резен луна
празна сателитна чиния:
порция смисъл

 

ad se ipsum

излъжи клетките си
че отглеждат птици
излъжи дванадесетопръстника
че стиска палците на шест самодиви
излъжи сърцето си
че камерите му заснемат живота
излъжи смъртта
с 21 грама уиски

 

*
и рече моята бездна на твоята бездна
ще се срещнем на ъгъла
ако ни вградят
в съседни стени на картонена кула
вместо сенки

 

*
метаморфозите са непредвидими
и понякога незначителни
от гледна точка
на височините
на токчетата
и етажите

 

светофар

във висока трева
слънчоглед и домат
си правят плаж

 

с копие до Жан-Люк Нанси

пази сърцето
каза той
корпуса в околовръст
също

отписването е непостилно леко
или също непосилно далеко –
помислих си
докато му отговарях
с безцветни скокове по меките квадратчета
все едно в игра на дама
със себе си

 

бележка извън полето

да обичаш парадоксално
не е същото
като да обичаш
парадокси

 

*
нокът
травмиран от обувка
е повод за разговор
или за потъване
един в друг

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *