Ключове

Искам да забивам ключове в глави,
да ги завъртам в обратна на рационалното посока,
да късам невронни връзки и да ги създавам по-сензитивни,
да хвърлям фотонни вълни,
да крещя цветове и да възкресявам спомени,
да огъвам времепространствения континиум.
Да бъда адронен колайдер за идеи.

 

Пирони

Сам забивах пироните на вярата
в съзнанието си с чука на доверието.
Сега райският газ рязко изгуби силата си
и ме остави на агонията, която живее
вместо мен.
Чукам на собствената си врата,
но няма кой да ми отвори.

 

Изтрива в мен нощта

Изтрива в мен нощта всякакви измислици.
Изтрива моята жалка наивност.
Изтрива вчерашните глупави надежди.
Пак ли в мен събития се стичат?
Явно гравитацията има пръст в това.
Няма съвпадения, има само статистики.
Но няма да бъда статистика,
дори и мен да изтрие нощта.

 

Господар пълновластен

Аз съм в деколтето на новата Мона
В шапката на просяка
Във wi-fi-я или в жиците
В мрака
В кошмарите
Дори в мечтите ти
Аз всяка сутрин те натъпквам в костюма и в мотрисата
Аз съм твоя любима и твой господар пълновластен
Аз задушавам всяка мисъл и съмнение на съзнанието ти бездиханно и лека-полека
Погълнат си вече отдавна
И те смилам с прагматичност и незамисляне
Давайте, делете се мои нещастни органели!

 

Куршуми посредственост

Куршуми посредственост – летят безпощадно
Куршуми посредственост – брони от удоволствия
Куршуми посредственост – окопи от вещи
Куршуми посредственост – яростно отричани рани
Куршуми посредственост – безсрамно насадени нужди
Куршуми посредственост – изстреляни от картечницата на масовата култура
Куршуми посредственост – предвождани от генерали с италиански имена
Куршуми посредственост – колко разстрела ще избегнеш?

 

Самота

Самотата сега ме прегръща с длани студени като погребални плочи,
Забива нокти в съзнанието ми,
С зъби в шията ми смуче секундите ми необратимо,
Като комар ми пуска успокоителни, за да не се съпротивлявам.

 

Ципове

Ципове отварям, колко е прекрасно, колко много стои зад една дума.
Моментите, когато виждам цели вселени неоткрити – дааа, това е моята Нарния.
Или са случайни срещите с непознати и сродни хора по изненадващ начин.

 

Трупове

Редактирай ги, не ги прави красиви – не искам да са друго, освен това, което са.
Не бъди патолог, а погребален агент – измий ги и просто скрий нещата, от които някои биха повърнали, преди да са си сложили цветята.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *