на NR

 

и казаха им че на господ е потребно
и пуснаха ни
от мястото на ранните маслини с чедото ми
тръгнахме не спряхме да спрат ни не посмяха
на господ е потребно
да бъдем там, да бъдем там нозете му да носим
да бъдем там на мицвата да отговорим
детето да откупя, за чедото да дам

че бяхме тъй дарени
задето даровете от Египет пренасяхме
четиридесет години
божието стадо, ято, глутница де бяхме
пътя следвахме с краката дълги, но и здравите копита
че камъни не бива да ни спират
ни в пътя нито тия в нас зарити в пясък

че бяхме с мицва тъй дарени
задето с млякото ни рожбите растяха
и цицките ни морни смесваха кръвта с живот

че бяхме с мицва тъй дарени
задето бяхме кучетата на стадата
ревът ни с ярост се прочу

че бяхме с мицва тъй дарени
задето връхлитащия глад
с месата си толяхме

сега ще трябва откуп, отговор на волята да се даде
ще трябва инак аз детето да убия, вратлето му да счупя аз ще трябва
цветът му във ръцете ми да вехне а тялото да трепне и утихне

пред портата тълпата разлюляна
лицата изкривени от надежда изтръгват гласовете от гръбнака
името му викат а своите пък
изкрещяват и
хукват имената към небето
и падат пред нозете ми като цветя
че царят да ги вземе и лекува

а той стои връз мен и само
той и аз
го знаем
защо ослицата с детето й избрал е
защо
агнецът мой е той
защо
на господ е потребно

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

 

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *