*
слушам
песента на птиците
помниш ли
колко пъти
сме я слушали заедно
а ти не я чу
нито веднъж

 

*
лампата
в коридора
се преумори
от нашето будуване
на сутринта ни каза
сбогом

 

*
давя се
в очите ти
без позволение
не ми подаваш ръка
нарочно

 

*
не е лято
а банския
се подава от гардероба
поздравявайки
подсещайки
и припомняйки ми
колко пъти
съм тръгвала
към плажа с него
само
за да го изоставя на пясъка

 

*
прехапвам устни
в мисли
за твоите
върху тялото ми
извито в ръцете ти

 

*
хапеш устните ми
докато ме гледаш
дано си мислиш
за мен

 

*
играем си
в пясъчника
на любов
губя представа
за времето
забравям
какво съм искала
но чувствам
че това
си ти

 

*
страшно е
неизвестното
и така възбужда
любопитството ми
почти смъртоносно

 

*
вятърът
ми нашепва
устните ти
по голото ми тяло

 

*
ще те разходя
в мислите си
ще ти дам да надникнеш
в най-тъмните места
на ума ми
и ще ти постеля
в сърцето си
ако решиш
да останеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *