*
мъртво море
не е географски обект
а водният басейн на
кръвта ми
която излиза от сърцето
умиращо от болката
по неподелената ни любов

 

*
името ти
пари на гърлото ми
когато го изричам
така, както алкохола
(който пия при отсъствието ти)
го прогаря
сега съм тройно изгорена
един път за това, че ме
подпали с бягството си
един път за това, че
обръщам поредния шот
и един път за това, че
крещя името ти
в комбинация с
„мразя те“
три е свещено число,
мисля, че си заслужих рая

 

*
страховете в нас
се раждат бързо
като насекоми
които не преминават
пълна метаморфоза
не трае 9 месеца
бременността
като с бебетата
но
хубавите неща
стават бавно
а лошите –
бързо

 

*
като те погаля с пръст
по мен полепва прашец
и по това разбирам
че си невинна
като пеперуда
която току-що
е излязла от пашкула си
и е разперила криле
към необятното

 

видях те
и ослепях

твърде дългото
гледане към
ярка светлина
води до слепота

и до любов

 

*
с мечтите в очите си
създавам океани
в които и аз
и хората срещу ми
с удоволствие се гмуркаме
без да ни е страх
че ще се удавим
защото света на мечтите
е единственото място
където да сме безгранично щастливи
за толкова време,
колкото искаме
смъртта със спокойна душа
е жадувана смърт

 

(без)край

последните крачки
са най-изморителни
затова отстъпваш крачка
назад от мен:
събираш сили
да оставиш любовта ни
недовършена
преди да ни измори

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *