*
Любовта е
самонадеян
режисьор, който
ни зомбира.

 

*
Облакът
на моето минало
се движеше
бавно
и
безуспешно
те
търсеше
защото
джипиесът
още не
беше
създаден
и любовта ми
беше сама

 

*
Когато
слънцето ти
огря моята
поляна,
цветята
на вдъхновението ми
се събудиха
от
зимен
сън
и
зацъфтяха
във
вазата
ти

 

*
обичам
бръчиците
около
очите ти
защото
те са деца
на смеха
този смях
с който
дърпаме
юздите
на
уморения
ден

 

*
Сънувах те
гола
с
разплакани
сини
очи
тропаше
с юмруци
по
вратата
на
сърцето
ми
а
аз
стоях
отвътре
и
не
можех
да
ти
отворя
защото
бях
изгубил
ключа

 

*
Ураганът на
чувствата ми
успя да разбие
каютата
на
женското ти
спокойствие.
Корабът
на тишината ти
се взриви.
Котвата
на страха ти
се устреми
към дълбините.
И бързо зае
новото си
място.
На
последната
страница
в
албума
на
илюзиите
ти

 

*
Сънят ми
не
идва
някак си.
Събирам
и
изваждам
мисли.
И умножавам
страстта си.
Единствено
деля
постелята си
с тебе.
Деля
във
смисъл,
че сме
неразделни.
Като
на
зарчето
шестте
страни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *