някога ще напиша
нещо за нас
ще започна
от тази стая

 

все по-често
мисля за теб
не се свиква

 

по-далеч от представата за смисъл
по-близо до представата за нежност

 

колко жени си отидоха
колко деца не се родиха

 

къде се изгуби
щастието
преди малко
беше тук

 

престанах да купувам вестници
не гледам телевизия
мълча и чета
книги

 

пролетта идва

куцайки

 

голо е лятото

 

вкусът на живота

кафе
без захар

 

пролет

пеперудите в стомаха
се събуждат

 

април

вишната облича
бяла рокля

 

лято

щъркелът е тръгнал
бос

 

поезия

когато си тръгваш
да оставаш

 

навсякъде
е място
без теб

 

вяра

никой
не е сам
в светостта

 

хармония

в концерта на птиците
няма нищо
излишно

 

страх от работа
страх от грешка
страх от смъртта
страх от себе си

 

студът си отиде
само отвън

 

вечност

пръст и пепел
след гроба
мълчание

 

в душата на човека
стихиите водят
война

 

дъждът
е
друг
живот

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *