Грамада

една тъжна протяжна песен искам да чуя
за малката заплата и дългия месец
за пълния търбух и евтината храна
за екзалтирания поглед и домашната ракия
за яката чалга и крехката душевност
на българина
и като я чуя
сълзи маргарит да закапят
да плача да се наплача
да плача да се наплача
да плача да се наплача
за нас

 

1984
Посвещава се на всички регулировчици на системи

в мрежата
мухата срещу паяка няма ход
полепва по нишките на
поток пускан от друг
после Like-ва
от него капки
и накрая
само прехвърля
споделя
каквото иска той
КОЙ?

 

Апокалипсис

остават 15 дни
и бум!
трябва да го направя
(да се абонирам за jobs.bg имам предвид
или да понеса четенето му
което е същото
защото алтернативата е дълга рецепта
не по здравната каса)
красив е фонтанът пред Народния театър
но е обществен
а аз не съм аристократ
и нямам пенсия по болест
нито идея за бъдещето

 

Грижа

върху кофата за боклук
два хляба
в найлонче

 

Кучката на Павлов

цял ден не ми стига
за да прочета обявите
тъкмо започна и ми се доспива
за да се разсъня чета друго
слушам музика
и пиша стихотворението
за това как една поетеса си търсела работа
много дълго се оказа
утре може би ще успея да го довърша
омръзна ми да храня това куче

 

Преодоляване

ТРЯБВА ми е стъпило на гушата
НЕ ИСКАМ ме рита в корема
ВИНАТА ме гъделичка по ходилата
вече четири часа
няма победител

 

На пазара за добитък

почукват ми копитата
гледат ми зъбите
стар кон, проскубан
колко още може да носи?

 

Безделнично

в очакване на празниците
на нощното ми шкафче
планове

 

До Надежда и обратно

Надежда, Люлин, Горна баня, Княжево, Младост и Обеля
Център , Илиянци или някъде другаде
из този все по-растящ и вдетиняващ се град с чужди хора
с метро, автобус, пеша и както дойде
върви и се усмихва чуждото ми аз
на чуждите важни неща

 

Роден град

Познати улици
и непознати хора

 

С еднакъв ритъм

моите приятелки ми се обаждат по телефона
(а някои и не се)
след три години
на три месеца
да ме питат как съм
и аз им отговарям
много съм добре, ама много съм добре
а вие как сте? и ние така
браво, браво, трябва да се видим
разбира се, непременно, по-нататък
и се смея
какво да ги правя
нали са си моите предателки
а информацията за здравето ми
я има в интернет ежедневно
за интересуващите се познати
и непознати

 

Меланхолия

колко може да е дълбока тъгата
мисля си
докато празното ми тяло се носи по водата

 

Късо разказче

Пристан
на улица Буря

 

Външна на системата

машината за дезинформация работи ниско по трасето
подмята слухове, казуси, условия, изисквания
дребнотемия, факти, детайли
мъгла се стеле долу няма видимост
удар оттук удар оттам
– хайде да те видим сега парашутистката
къде си тръгнала
ще намериш ли пътя
нали си шампионка по ориентиране
сложно е при нас трудно е какво си мислиш
че ще дойдеш и ще ти е лесно
хей външната от вън
усмихнато ти помагаме не е нарочно
но толкова сме слушали за тези
с големите заплати и голямото самочувствие
че сега е нашият час
денят за разплата
и ти си изкупителна жертва
нищо лично

нищо лично
но всички шампиони са родени
с компас и фенерче в главата
и току-що ви видях
здравейте, приятно ми е да се запознаем
дойдох
за да остана

 

Леки форми на самоубийство

цигари, алкохол, глад, преяждане
някаква работа, някаква връзка, някакви приятелства
по-леко се диша без себе си
без хората и света
обаче си жив и участваш
в комедия
в трагедия
в нищо
отказваш да живееш
но отказваш и да умреш
възможно е защото знаеш точния виц
за оптимиста, реалиста и песимиста
и твоята чаша не е наполовина пълна
и не е наполовина празна
в нея може и още, и още, и още
докато смъртта ви раздели
сама

 

Стихотворения от едноименната втора глава на книгата на Таня Николова „Морз“,  фондация „Буквите“, С., 2016

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *