преди края на света слушаме риана

нещо в начина по който ме убиваш
ме кара да чувствам
че не мога да живея без теб

 

*
поезията
е наказание
за престъплението
на живота

 

златният век

каза ми че ставам
само за две неща –
писане и секс
а аз те обичах

но ти ме обичаше повече

 

*
помниш ли
когато закусвахме преди секс

после престанахме

отделихме душата от тялото

 

*
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк

 

*
може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира

 

*
първи сняг
Бог кърми
земята

 

космос

наса откри седем нови планети

седем нови места
за вселенско нещастие

 

матрицата

цигани ровят в боклука
като мен
в гугъл

 

неделя
фокусникът вади от цилиндъра си
слънчево зайче

 

градски транспорт

тялото ти е като забравена книга
в метрото
хората не знаят на кого да я върнат
и я прелистват
но само един си я взима за вкъщи
или я хвърля
в кошчето за боклук

 

когато си тук и те няма

разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели

 

*
ако не е любовно писмо
поезията няма адрес
ако не е до теб
няма смисъл

 

любов

поезията
беше грешка

 

*
няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш

любовта е единственото място
на човека в света

 

*
ще се обичаме
ще успеем
защото е невъзможно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *