меланхолия

нека се изчукаме
три пъти
за щастие

 

lust

мога да те изтрия
от мислите си
но не и от
ръцете ми

 

*
ако е истина че
очите са отражение
на душата
то значи
тя е най-красива
след третия оргазъм

 

*
оставих сърцето си
на речната гара
за да отплавам
към дъното
на душата ти
без теб

 

любов

миг невнимание
после цял живот
мъртъв

 

живот

всичко е
любов и
смърт и
много секс
по средата

 

*
ако има някой
който може
да те разруши
това си ти
самият
винаги става
отвътре навън
и винаги
си заслужава

 

абстиненция

действаш ми
по-силно
от хероин
ще използвам
всичките ти
заместители
за да се откажа
от себе си

 

махала

улицата на
която ни се
ебаваше майката
сега е празнично чиста
гледа мръсно
и пита за нас

 

носталгия

чувството
че съм без теб
е като граната
с махнат предпазител
колкото и да я
прехвърлям
от ръка на ръка
знам че
ще избухне

 

love crime

не ме е страх
че ще ме хванат
страх ме е
че няма да
ме открият
никога

 

*
любовта е
липса която
има непрекъсната нужда
от това да се
самозапълва

 

*
липсва ми
иконата
но не тази
на която се
молим
а тази пред
която се
събличаме

 

животни

сърцето ми
го хвърлих на
котките
защото имат
девет живота
а кучетата
обичат само
по веднъж

 

страст

може да има
хиляди причини
а може и
нито една
но по-лесно е
да спра хероина
отколкото да
се инжектирам
с теб

 

*
в лабиринта
на страстта
има два изхода
единият е болката
а другият – смъртта
любовта е само вход

 

самота

движим се като
котка из стаите
на старчески дом
и чакаме смъртта си
за да бъдем пак
всички заедно

 

докато животът ни раздели

любовта е
лицемерно чувство
освен когато
е несподелена

 

до живот

любовта ни арестува
докато крадем
от времето
което не ни остава
заедно

 

чернобил

душата ми е
изоставена
територия
която иска
да я анексираш
но не и да забиеш
знамето си там
тя вече е
мъртва
от радиацията
на миналото
и неговото
население

 

добро или нищо

сексът е за
живите
мъртвите
могат да бъдат
само обичани

 

фобия

страх от това
че ще те искам
и след смъртта

 

вечност

ти си бъдеще
в миналото ми
което не бих
заменил
за нито едно
настояще

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *