нощ

пътувам
към себе си

сърцето стои отстрани
и гледа

 

мъртво вълнение

светът потъва все повече

а ние се преструваме
че го обичаме

 

диагноза

поезията е тъмна лудница

в която всеки търси
сърцето си

 

избрани съчинения

аз съм
поезия която

няма живот

няма любов

няма лице

само
тихо самоубийство

 

*
тишината на ръцете ти
е толкова лека

и истинска –
напуска сърцето

за да полети

 

небе

мъртвите се учат да летят

птиците крадат лицата ни

тук всичко е прекрасно –

животът празнува
своята смърт

 

лица

жив или мъртъв –
няма значение

важна е
любовта

 

*
смъртта е син мост
който ще прескочим

ще се спрем

и ще полетим заедно

 

каза бог и уби човека

смъртта и усмивката ти
ме правят снизходителен

но не и липсата на любов

 

дори и мъртви

отново сънуваме
че сме заедно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *