зимата
е добър сезон
за несъществуващи спортове
горене на трупове
и да се влюбиш

 

*
в това влюбване
нямаше причини
само следствия
които ще държа в ума си
като дневна светлина
в затворническата килия
от която ще изляза
девствена

 

ноздри

горим
в пламъците на най-тъмното бяло
всеки в своя собствен рай
(огънати отвъд изправянето)
изтекохме през кранчетата
на чешмите
които не успяхме да научим
как се плаче

 

*
губя ума си
като телевизор без сигнал
заспивам все по-късно през нощта
за да те сънувам –
прах
падащ само в дяволския час
на спомените ми

 

*
на отсрещната страна
циментът е напукан
като устни
светлината втвърдява въздуха
прекрачваш –
табелите са с обърнати знаци
и вместо по пътя
са забити в дома ти

 

всичко е свято –
елените умират
с отрязани рога
зимата ловува боса
а езикът ти чертае
снежни ангели
над мислите ми

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *