Обяснение в любов

На Д.

Няма как
да бъда този
за който ме мислиш
няма как да стана
махалото на Фуко

отдавна не подлежа на измисляне
отдавна съм там
където се умира

В теб

 

Не искам да докосвам косите ти…

Не искам да докосвам косите ти.
Не искам да докосвам лицето ти.
Дори не там, между краката ти.
Себе си искам да докосна.
Ако ме има.

 

Ако съм най-вече

ако съм стоп си колата която не спира
ако съм тъмно си крушката която ще светна
ако съм полет си крилото което рисувам

ако съм лист на дърво
ако съм вятър
ако съм нощ на луна
ако съм сутрин

ако съм
ти си повече

 

Любовта като НЛО

преди обещания сняг
преди призeмената луна
преди белезите по огледалото…

не разбираш ли че това което усещаме в нас
е равновесието между моя час и твоите минути
на спрялото време

 

Амнезия

Върти ми се из главата един текст
след толкова време и толкова време
но не си спомням началото
и края не си спомням
спомням си само теб

 

Понякога се замислям…

Понякога се замислям
колко неща обичам,
докато те обичам

Само морето

не спрях
да обичам,
докато обичам
теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *