*
щастие е да те открия
без да те търся
да останеш без да те моля
да те моля да ме оставиш
и да не го направиш
четеш ми сърцето
мислите всеки може

 

*
вселената е прекалено малка
за обичта ми
животът е прекалено дълъг
ако не ме обичаш
винаги

 

*
намирам белите си коси
само в очите ти

 

*
в битката ни
губещия печели
нова любов

 

*
най-съвършената фигура
е с най-много криви линии
другото е просто
обикновен шаблон

 

*
предлагаш си тялото
и това е най-скъпото
което можеш да предложиш
но си се раздал
и за любов останаха
кокали

 

*
откакто съм с теб
батериите на часовника ми се изтощиха
дори повече от мен
времето спря
живея във вечната зима
а трябваше да е лято

 

*
най-голямата ти проява на нежност
е писъкът на агонията

 

*
името ми е вид пеперуда
често съм в нечий стомах

 

*
на лъжата краката
са я къси
я дълги
но очите винаги
са кафяви

 

известие

фейсбук ме извести
за черната дупка
на отсъствието ти
за мен

 

*
усещам как ръцете ми треперят
тялото ми отказва да функционира
не мога да дишам
откакто ме забрави
цветята на гроба ми увехнаха

 

*
той ме научи да бъда търпелива
аз го научих да бъде силен
аз плаках
той използва силата
която му показах
срещу мен
сега съм по-силна
от себе си

 

*
граматически неточна
е любовта ни
винаги в женски род
мъжкия отсъства всячески
без взаимност на сричките
и се получава нещо като
накъсаност на думите
и бягство от чувствата
все ще те настигне

 

влак

пътува бавно
животът
пътниците сме много
спирките също
минавам през спирка тъга
отбивам се и при самотата
накрая реших да сляза
в сърцето ти

 

*
цигарата
както живота
отдавна изгасна
остана черупката ми
за спомен
на някой турист

 

*
суха си като сламата
под яркото слънце
на изпепелените ни
устни
с които
не можем да си обелим
и дума

 

химикал

даваш ми химикал
да пиша
каква по-добра причина
за любовен роман

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *