***
Не търгувай
с юдейските прегръдки
и абортирала съвест на тълпата,
отрязаното ти кутре
и с маска на ангел,
ще те изобличи.

 

***

ако съдбата на мишена
е убит триумф с падения,
а монолози
по нотите на самотата
спират от движение
инвалидната количка
с разлистена книга,
то представата ми за теб
е черна котка в гърдите,
самосъздала болка
от вихрена страст.

 

***

Ограбеният ти поглед
е издълбана камбана
и ням океан на отчаянието,
пресушил островни мисли.
Нося празен взор на ездач
под смолата на сърце,
а толкова си близо,
че ме сънуваш, за да живея,
гръб на лице, което обича.

 

***

По-сух от чужда сълза
в сънна артерия,
минах през теб

часове преди да отлитнеш,
вестта като тепавица
избели косите ни

и картината ти ме разкъса,
не за да намеря обратен път,

а да оставя на раздяла
пламък, неразлюбен и нетлен.

В трите ми пръста
свещта си отива сама.

 

La Sylphide

мълчанието ми кърви
чакащо зъзне и се страхува
подобно на врабче
което заспива
като луковица в земята

пробудено от непознати
по балетни пръсти
без диря се върти
и в късмета на тайни
износва пролет

а кротки кичури светлина
като неизречени бегълци
с пороците на красотата
падат върху трохи
трохите на мълчанието ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *