граница

майка и татко
се карат
за букет хризантеми
тя искала
да ги носи на баба и дядо
той искал
да ги донесе на мен
такава им е орисията
на тези цветя
между този и онзи
свят

 

разговорите ни

далеч от тъгата
именно поради нея
твоето синьо око
тиха обич
в нечие отсъствие
остава в мен
след чужди гърбове
да свети

 

тя твърди че за нея съм дом

дом само с балкони и прозорци
от които се вижда надалеч
колко надалеч
питам
колкото да не се изгубиш
казва

 

чувам жена да плаче

не се притеснява
че още е светло
че минувачите мъкнат хляба
за вечеря
към светналите си прозорци
плаче с глас
нямат никакъв смисъл
за нея вече
и хлябът и светлината

 

стихотворение за Ада

На Фатме

Ада отказва да говори
за причините
краят е славей
влязъл в стаята внезапно
подгонен
от дантелено ветрило
краят е бъркотия
перли и стъкла
тела и текстове
лепило от тъга
краят е нейният учител
по тишина
докато гледа от балкона
в късния юли си мисли
краят е гора
която не става за друго
освен за пожар

 

сладкарница „Сова”

масички колкото колене
на двама
влюбени
един срещу друг
седим
и внимаваме
в думите
премълчаваме
най-важните
пазим
за стихотворенията си

 

Прозорци. Завръщане

в онзи град
от който си ми пращал
сънища писма и обещания
ще ида
обещавам
ще сънувам и ще пиша
стихотворения
вместо тебе
ще се карам
с продавачките в книжарниците
не се превежда руска класика
в страната ви
къде е Чехов
къде си

в лисабонските сладкарници
в августовските следобеди
в римуваните картички от Рим

не знам

колко е било голямо
колко е било важно
колко е било истина

че няма втора нощ
че всяка нощ е първа

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *