Рибарите

те винаги са
с улов
изпълва лодките им
морското мълчание

в средата на сезона
те са женени
мори ги жегата на кея
и туристките
и задухата вкъщи

напролет и наесен
следват рибите на своите желания

а в зимите са ничии
и си говорят
само със разкъсаните мрежи
ако изобщо си говорят с някого

защото
дори на сушата
рибарите са сред морето

 

Призвание

Обичам простите неща.
Като тази ябълка.
Откъсвам,
отхапвам
и я подавам.

 

Неустоимата

споделяте пространството
в сърцето ми

неподелената душа
си другарува

неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра

и бърка имената

 

Смирение

все някой
някога
ще ме намери

дано не под камък

 

***

по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва

право във сърцето

твоят образ

вълни
вълни
вълни

 

Първата прегръдка

по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок

и зная
още зная
кое на кого е

 

***

Някой неоткъснат
по ръба на устните.
Някой недоваян
по върха на пръстите.
Някой недовършен.

Някой толкова несъвършен,
че да е всичко,
без да бъде нищо…

 

Утро

Планини се сребреят
под изгрялото слънце.
По-лесно приех,
че са сребърни.
По-трудно разбрах,
че са облаци…

 

Присъствие

ще ти напълни шепите догоре
с плодове

заоблените форми
казват всичко

 

Последна прегръдка

като спазъм
от вода
в кривото гърло

и свършва
като вода
във окото

 

***

Тая гънка под лявата гръд,
тя се спуска надолу,
плавно извива към хълбока
под твоите пръсти,
а когато се дръпнат,
се връща обратно,
и
сърцето разкъсва …

 

***

дните
живени без тебе

зелени
натъртени
кисели
нито цвят
нито плод

крадени ябълки

без изкушение…

 

***

и се виждам
как тичам към тебе
през света

през свят от ливади

с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам

нямаш настигане
нямаш

не и додето си там
зад гърба ми

 

***

разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и в дън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно

 

Диалектика на сродяването

любими
за сродната душа ще ти говоря

за спорното й минало
по пръстите

за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно

за ъгъла в леглото ти
под който

тя сродната
се въплъщава

но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш

 

Хармония

струва
недадена прегръдка
точно преди края на света

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

2 Comments

  • марин

    Чудесно представяне. Ел. Ви поща не работи, обадете ми се 0878 904 365 марин.

  • New social poetry

    Електронната ни поща понастоящем е Фейсбук групата на Нова социална поезия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *