Рибарите

те винаги са
с улов
изпълва лодките им
морското мълчание

в средата на сезона
те са женени
мори ги жегата на кея
и туристките
и задухата вкъщи

напролет и наесен
следват рибите на своите желания

а в зимите са ничии
и си говорят
само със разкъсаните мрежи
ако изобщо си говорят с някого

защото
дори на сушата
рибарите са сред морето

 

Призвание

Обичам простите неща.
Като тази ябълка.
Откъсвам,
отхапвам
и я подавам.

 

Неустоимата

споделяте пространството
в сърцето ми

неподелената душа
си другарува

неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра

и бърка имената

 

Смирение

все някой
някога
ще ме намери

дано не под камък

 

***

по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва

право във сърцето

твоят образ

вълни
вълни
вълни

 

Първата прегръдка

по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок

и зная
още зная
кое на кого е

 

***

Някой неоткъснат
по ръба на устните.
Някой недоваян
по върха на пръстите.
Някой недовършен.

Някой толкова несъвършен,
че да е всичко,
без да бъде нищо…

 

Утро

Планини се сребреят
под изгрялото слънце.
По-лесно приех,
че са сребърни.
По-трудно разбрах,
че са облаци…

 

Присъствие

ще ти напълни шепите догоре
с плодове

заоблените форми
казват всичко

 

Последна прегръдка

като спазъм
от вода
в кривото гърло

и свършва
като вода
във окото

 

***

Тая гънка под лявата гръд,
тя се спуска надолу,
плавно извива към хълбока
под твоите пръсти,
а когато се дръпнат,
се връща обратно,
и
сърцето разкъсва …

 

***

дните
живени без тебе

зелени
натъртени
кисели
нито цвят
нито плод

крадени ябълки

без изкушение…

 

***

и се виждам
как тичам към тебе
през света

през свят от ливади

с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам

нямаш настигане
нямаш

не и додето си там
зад гърба ми

 

***

разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и в дън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно

 

Диалектика на сродяването

любими
за сродната душа ще ти говоря

за спорното й минало
по пръстите

за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно

за ъгъла в леглото ти
под който

тя сродната
се въплъщава

но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш

 

Хармония

струва
недадена прегръдка
точно преди края на света

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *