***
Какво недостижимо искам,
Господи!
След изгрева мъглата да се скрива
и във чимшира да се любят охлюви.

 

Етюд

С кални обувки
в коридора му

и разхвърляни дрехи
в хола му

Навън не валеше

Вече

 

***
На улица „Женева“
три рокли
с голи гърбове
и безизразни очи
слязоха от луксозна кола.

(На булевард „България“
крещяха коли.)

В отсрещната къща
в бароков стил,
в задния двор,
застаряваща поетеса
говореше с котките.

Друга самотна душа

чакаше да се отвори
портата към задния двор
и се чудеше как да опъне
въжето за простора
и чуваше само мъркането
на котките.

 

***
Всички страхове
изчезват
с една подадена ръка
на цветните стълби (без парапет),
една целувка
и поглед, който казва
аз съм с теб.

 

***
не си суетна
свадлива
красива
и
егото ти е
без център
ама
си
клептоманка
всеки ден
крадеш
от
очите ми
да ми нахраниш
душата

 

***
Забравих да ти кажа,
че синигерчето
вече спи и на неугасени свещи
(без да му завивам клетката).
И кучето от асансьора
не ме лае вече.
И лястовиците се върнаха в гнездата си
между етажите.
От тази вечер има
резедави клонки по дърветата.
Дали забравих думите
„Обичам те!“
Как да попитам,
без да те събудя?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *