TRANS_EUROPA_EXPRESS

аз съм
началото
и краят
и малко по средата
и много
по – нататък

 

МАРТИРДОМ

гледам в огледалото
човек, мършав, мартир,
болен, страдащ дори и с вяра,
променен, миналото го е изяло цял,
бъдещето го прегръща с големите си ръце,
чака, чака нещо да стане, като Беликов, не мърда,
сенки под очите, рошава коса,
с майка и баща в гроба,
с мечти и желания в гроба,
в дом, самотен цирк на нежен Мефистофел,
млад Лазаръс, вечен, вековен, ненужен.

тегли миналото напред.

 

КВАРЦОВИ ТРЪБИ на ДАДА

две тръби кварц, реликва от стар Берлин,
плуват и танцуват, крит – хипокрит, от гръцки – актьор,
лебеди с нежелани инсекти-имигранти на крилата,
дъвчат раните им, раждат яйца в дупките под крилете,

и майката и децата му чакат песента, първа и последна,
но преди да запее гълта петно от гориво от повърхността на водата,
плюва и се приготвя, в центъра на всичко.

кресчендо – 140 струнен оркестър и хор от ангели в белите дробове,
песен за живота, смъртта, болката и значението на сън,
птица внимателно избрана от Господ, птица със значение,
лебед от болезнена война със светът, жертва на кварцът,
замръзнал в сърцето, спрял емоцията – пее.

ангели като тези, захвърлени на пода,
скрити в уюта на лъжата за вечността.

 

ДЕТЕТО НА СИЛВИЯ И ЛАНГСТЪН

детето на Силвия Плат и Лангстън Хюз
не Тед, самоубило се преди да живее,
глава в печката, с газ в ноздрите, диша, диша, диша
чака, чака да заспи, чака да заспи и майка му да го намери,
чака ли чака, едно безгодишно дете, belvedere, Беликов на Чехов,
Кафка-мравка във вида на зигота с мислите на велик поет, но болки в депресията на сърцето,
фабрикиран, създаден от нищото, с фалшива история, дефектен човек, дете
някъде забравено в черно-бялата поезия на един българин,
намерил уют в земята на майка му, но с амбициите на баща му.

 

КАДМИЙ ЧЕРВЕНО
на Джон Бъргър и Джон Кристи

Без повод, освен в памет на цветята
ти изпращам това червено. Същия цвят е,

примерно, като дете, погледнеш към небето,
затваряш си очите и виждаш кръвта в клепачите,

Това червено, не вулгарно, както е понякога,
но нежно, невинно, осветено през слоя кожа,

и след това си отваряш очите, и виждаш дядо
как ти подхвърля цветна топка да хванеш,

на плажа сте или в гората, на място,
където време и памет играят жабки върху реката,

и той е млад, много млад, събира цветя от земята,
парче по парче, счупени венчелистчета от самотна почва,

и виждате как пчелите опрашват и една от тях каца на ръката ти,
ужилва те и те прави Месия, с дупка в центъра на дланта,

дядо я удря далеч от теб, махай се от тук, ходи да опрашваш другаде,
и болката ти затваря очите, и сега всичко приключи,

той вече не е там, и пчелите не са там също, дупката я няма, но споменът е жив,
сега си пораснал и за момента невинността ти скача като елен.

 

BREAK INTO YOUR HEART
след Иги Поп

В Белград, където небето е Yves Klein синьо,
където животните са голи и телата им се докосват
като лепило и пясък, където сняг вали през юли,
ще вляза с взлом в сърцето ти,
ще последвам, докато не стигна под кожата ти,
ще чакам докато не ме пуснеш; по – късно
ще те гледам как си обличаш червената рокля,
ще те гледам как се обръщаш и си тръгваш,
ще те гледам как бавно вървиш усмихната,
ще те гледам как вървиш през поляната,
ще те гледам как търсиш някой друг да запалиш.

 

ДА ОБЯСНЯВАШ ДЖОУЗЕФ БОЙС НА МЪРТВИЯ МУ ЗАЕК

Автопортретът е сив костюм,
висящ от тавана на галерията,
получаващ и раздаващ емоция,
и когато никой не го гледа,
той мърда и танцува,
и превежда поезия
в неправилна тоналност.

 

ЕФЕКТЪТ КУЛЕШОВЪ

жена, неутрална физиономия, жива.

мъж, неутрална физиономия, мъртъв.

жена, съща физиономия, жизнена.

друга жена, мършав мефистофел с цици в ръце,
пълна с думи, премълчани.

мъж, съща физиономия, жизнен.

 

БОЛЕН CHELLOVEK

паркът Сефтън, трънлив и болен,
огледало на възрастен мъж,
който тегли тел и жар покрай камъни,
и ръцете му пушат като цигари,
и пуши цигара в уста, свил я пор‘но,
кашля, езикът ближе устни, език
който котка отрязала преди години,
език който на младини бил магьосник за жени,
сега само ближе тютюн и бира от жълт тлен мустак,
с кожа на костенурка, мръсна, сбръчкана,
антика от времето на Маргрет Тачър,
неосъзнат комунист по-душа и физика,
знае за надцатъ, за Трейси Емин,
реже косата на земята, хвърля пепел върху нея,
плюва тютюн и слюнка, изпикава се, прибира го,
прибира се, остава вкъщи. Вкъщи се превръща в гроб,
който сам си копае, копае с писалка, като Шеймъс,
не за друго, но да се запомни кой е, що е.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *