***
Душата ми
е кълбо
от надежди,
остаряла
прежда
предлагаща
рай
за влюбени
молци.

 

***
Като
всеки път
на избори,
затваряме
вируса
в урна,
а комисия
го пуска
да порази
народа.

 

***
Огънят
с който
ме разпали
изгори
всички
мостове
зад мен.

 

***
Подарявам ти
сърцето си
като чаша
пълна с мен,
пукнеш ли я
ще изтека
към друга.

 

***
Винаги съм
във сянката
на мъжете,
които
обичаш,
как да не ми е студено?

 

***
Правя ти огърлица
от нощни сълзи
подарък за теб
и възможност за мен
да съм близо
до любовта ти,
която не съм аз.

 

***
Обединени
от мълчанието
на липсващия секс
търсим телата
във въображението си.

 

***
Душата
сгънат лист
по ръба
се къса лесно
половинките
не стават цели.

 

***
Скачам върху изправената
линия на сърцето си
за да я нагъна отново
в ритъма изгубен по теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *