тиха съм
като онази мисъл
която не допускаш

 

***
смехът на очакванията
е по-жесток
от вярата в тях

 

***
нощта е гостоприемна
всички врати са отворени
но душата ми иска
онази залостената

 

тихо
и така
прозрачно
мъдростта
на тишината
ни превърна
в заложници

 

***
луната
утешително
прегърна
съкровената мисъл
нощта е несъвършена
но са съвършени желанията

 

***
онази неделя
именно сляпата
най ни прилягаше
само че моята
беше твърде
твърде
прогледнала
а твоята
точно взе че ослепя

 

***
защото никога не попита
а винаги знаеше
защото никога не тръшна вратата
а винаги можеше
защото си героят на нощта
докато всички други герои
неутешимо се молят за слава
на чичо фестър

 

***
думите
се разтвориха
в смисъла
който
така и не разбрахме
мълчанието
каза
много повече

 

***
изгладихме си отношенията
оказа се
че нямаме отношения

 

нека останем
в незапочнатото
нека останем
в невъзможното
нека останем
в неказаното
нека претворим
предстоящото
нека спрем
преди края
нека спрем
преди разрухата

 

***
това
което не ти простих
така
и не се случи

 

***
не влизам
в сърцето ти
залостените врати
ме карат
упорито
да очаквам
спасението

 

***
аз съм тайфуна
който още сънуваш
аз съм трън в очите
който те е страх
да махнеш
аз съм песен
която не признаваш
че те трогва
аз съм баладата
на живота ти
която се страхуваш
да изтанцуваш

 

***
обичам тишината на мълчанието
обичам
пререканията
на съдбата
обичам тишината
на казаното
което означава
премълчаване
обичам
когато ме няма
и тишината
ми е толкова силна
че направо идваш

 

не обичам
да чакам
времето изтича
ако сега
не знаеш
отговора
времето
няма да ти го даде
не обичам
да чакам
отивам там
където съм
чакана

 

***
така неумолимо
вярваш
че дяволът
ти ръкопляска
така промени
мига
в който
аз самата си повярвах
че чак небето
се разплака
можех да избягам от себе си
не избягах
избягах само
от това

 

отказа ме
да те обичам
тежък ти е товара
тежко ти е мълчанието
отказа ме
но продължавам
аз обичам сложното
аз притежавам догадките
отказа ме
но не ме отучи

 

***
луната ръкопляска
на безумията
до едно
избрани
и по мярка
нощта е луда
още по-луди
стъпките
от мен до теб

 

***
миговете
в които те няма
са нищо
по-страшни са тези
в които те чакам

 

***
когато душите танцуват
в капана
на стаеното
знам
баладата
отдавна
е сближила
тези
така далечни страсти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *