княжево

пусти улици
напукан асфалт
съборени сгради
отминало детство

 

вярвам
но не в чудеса
а в теб
виждам
само черната страна на нещата

 

наивно
тъпчех добре оформеното ти тяло с бонбони
на игра обиколи прегрялата кола по боксерки на минус 17
на капака
разхождаше дланите си по тялото ми
принадлежах ти
без да знам

 

ремонт

малките капки розов грунд
все още са по вратата
целуваш ме
сутрин и вечер
ревнувам
че съм твоя

 

***
включвам въображението
онова тъмното
пълно с кръв
разочарование
и много неуспешни целувки

 

движех се
бавно
мислех
глупаво
целувах те
с чувства
учеше се
да ме убиваш

 

урок по химия

усещах наркотиците
докосвах чуждото тяло
правех грешни изводи
вървях по тъмните улици
прогонвах миналото
учех се

 

мразех те
временно
казвах думи
забождах игли
в пространството
простих
това че съм виновна

 

нова година

водката се разгражда
заедно с чашата шампанско
в телата ни
замъглените погледи се изострят
танцуваме бавно
устните ни се хапят
усмихваме се
вкусът на шоколадовите трюфели
е повече от гаден

 

***
вечер като предишните
с погледи думи докосване
вечер като всички останали
тъмна студена облачна
вечер със звука от мотора ти
вместо с изречени думи

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *