Край реката

„I live by the river“
the Clash

Живея край реката,
пресъхнала
от Студената война
на генерациите.
Границите
на стремежи, обковани
в бомбардирани
крепости – панели,
свършват във
синия герен.

Живея край реката,
в забързани заводски
световъртежи
на вселенските централи.
Химически оръжия
се разтварят
в канали отходни
на заслепени, засенчени
отречени в борбата
маргинали.

Живея край реката,
преди и аз да стана
незнайния загинал.

 

Крепостно право

Крепостните селяни
избират под строй
бляскав Император.
Месията с магия
въздига до вечното
благоденствие
Гаврошовци – копачи,
интелигенти бедни,
предприемачи доверени.
Наполеоните на думи
повеждат към рая
непобедимата армия
на целия народ.
Но след Избора
проспериращите маси
се връщат към
крепостничеството
на нивата на своя
нов господар.

 

Реклама

Полирани продукти
проектират
възвишени умове
на избраните водачи.
Рекламата облива
социалния удавник
с тиня, слуз и гной
в океана на глупостта.
Пропаст поглъща
шепата мечтатели,
дистанцирали се
от лакирания фалш
на проекцията.

 

Възрастова разлика

Старите
седят в меките
топли кресла
до каминен огън.
Младите
лаят навън
озлобени,
в прегръдки на мраз.
Неродените
мечтаят,
затворени в клетки
на умствен арест.

 

Сивият път

На сивия и отъпкан път
отново твоят силует
изниква от недрата
на разочарованията,
останали на гости
вече толкова време.
Умът ражда картини
от изминали мигове
щастливи…
Защо не се пренесем
там отново заедно?
Да бъдем две хлапета
както преди…
Спомен отново влезе
в окото уморено
от всички чувства
на порочната душа.
Умора, умора, умора!!!
Защо не идва, когато
вървя по сивия път,
знаеки, че е грешният!
Пресягам се да те прегърна,
но…ти си един силует.
Малките парченца сърце
все още копнеят
за притежателката си.
Но тя вече е друга!!!!
Силуетът ти е плод
на сринато съзнание,
вървящо по сивия път,
назад….

 

Студено е…

Северният вятър
превръща костите
в шепа прашинки.
Залезът извлича
вътрешни терзания
от цветни кристали.
Белите лястовици
отвличат пламъци
от топлата камина.
Прозрачната дъга
поглъща чувствата
от миражния оазис.
Речна хронология
показва лентите
от стария филм,
преди да замръзне
във вечната зима.
Полярните обятия
обгръщат остатъка
от външни белези.

 

Моторни песни

Моторните песни
на кукли в конвейера
са назидание
за пластмасови,
фалшиви идеали.
Заводни стенания
в обречения храм.
Строй от обвивки
лази в краката
на зъл император
с корона на шут.
Кубчета хартия
задоволяват велики
битови нужди.
Мъртви души
възхваляват труда
за създаването
на чуждия свят.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *