Приготвяне на багажа за път

Животът ми в малко се побира.
В раницата пъхнал съм прилежно
две тъжни ризи
и чифт
от най-самотните обувки.
В отделен джоб си нося
греховете.
Понякога тежат, но карай.
Какво ми струва –
ще натъпча
и една несбъдната любов
отгоре.

 

***

Любовта е кофти татус,
влиза
дълбоко под кожата
и после
няма изтриване…

 

Уроци по рисуване

На този свят
всички се раждаме –
черно-бели човечета.

А после сред контурите
започват да се раждат
цветове:
червено и тъжно;
омраза и студ;
страх и надежда;
дъга и небе.
Рисуваме един върху друг,
но най-вече цапаме себе си.

И животът, не щеш ли, започва
да прилича почти на изкуство –
сред безброй идиотщини
се случва и малък шедьовър.

 

13 декември

В такива сутрини умираме.

В дни като този

Господ изтупва
белите грехове от душите ни
и те се посипват над земята.

А долу си мислят,
че ето – най-после
дошъл е снегът.

 

Еволюция
Когда закончится нефть
Ю.Ю.

Когато затворят
всички бензиностанции
и сложим край на петролния век,
има шанс за маймуната –
да слезе от бавареца
и отново да стане човек.

 

Защо се самоубиват поетите?*

От две седмици звъня да ги питам.
?!?…
Вероятно им се повръща от нас
и нашия мелничен ритъм.

(*Из „Смешна игра с въпроси,
на които не търсим отговор”)

 

Глобализация

Китаец с камера
пазарува под Пратера
най-новата стока,
дошла от Китай.

 

Моят дракон

Моят дракон
е съвсем обикновен дракон.
Не знае какво е инфлация
и не може да си направи кариера.
Предпочита да се надбягва със залеза
и да хапва студени спагети
от вчера.

Моят дракон
не знае какво е луксозна почивка.
Той няма паспорт
и не пътува
по екзотични маршрути,
но когато разпери криле –
обикаля Земята
по няколко пъти.

Моят дракон
е наивен и глупав.
Той все не разбира
страстта ни към тухлени клетки.
И още не схваща, горкият,
колко щастие можем да сбутаме
в нашите мебели,
хладилници,
печки.

Моят дракон
е необразован и смешен.
Знае само как да обича.
Разбира тъгата и болката,
подкрепя ме
с всичката своя
драконска сила…
И толкова.

Моят дракон,
да знаете, е истински дракон.
С бронирано тяло, сърце от жарава
и чувства по-крехки от креда.
Но от време на време
ме обземат съмнения:
Къде свършва дракона
и къде почва човека?


списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *