***

ако се събудиш рано сутринта
в неделя
и докато си правиш кафе
се усмихнеш глупаво
защото си се сетил за мен
обади ми се да ме събудиш

кафето и без захар
с теб е по-сладко

 

***

не си спомням нито точен момент
нито кога се е случило
знам само че стана изведнъж
като непредвидено бедствие
срещу което нямаше спасение

от тебе нямаше спасение

 

***

понякога
думите ни се изплъзват от устата
и да обичаш
става по-лесно от това да дишаш

с теб е друго
задушавам се
и не ми минава

 

***

сгъна душата ми като лист хартия
сложи я в левия си джоб
и продължи да крачи напред

оттогава го обичам

 

***

с теб ми беше любимо да мълча
и после нетърпеливо да ме целуваш
спорехме за всичко
но се обичахме през цялото време

днес е тихо
но никой не ме целува

 

***

когато докосваш парещият пясък
ще се сещаш как горях в ръцете ти
когато морето те плиска по тялото
в главата ти ще кънти смеха ми
много ще ме мислиш
но никога няма да си го признаеш

превърна ме в спомен
а така и не ме забрави

 

***

сети се
как днес по радиото пуснаха любимата ти песен
на която все още не знаеш текста
но ти се радваше през цялото време
или за шофьора който мина на червено
и ти го напсува с цяло гърло
или за онези 20 лева които намери на улицата
случват ни се неща
които нямаме търпение да разкажем на някого

аз се сетих за теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *