*
виелица
очите не виждат
но е толкова красиво

 

*
декември
стрехите капят
преди зимата

 

*
средата на януари
зимата започва
да става тъжна

 

*
забравям пълнолунието
сутрините са тежки
въздухът е различен

 

*
трифонци
зимата ще се
усмихне

 

*
предмартенско побеля
един тих разсеян
сняг

 

*
Бал в гардероба:
„Какво правиш там?“
„Нищо, танцувам с дрехите!“

 

*
миналото няма следи
само понякога иска да си спомняш
ако не си забравил какво значи това

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *