обсебване

ще постя
дано се пречистя
от греховете си
филийка сол
и малко зехтин
ще са ми
достатъчни
не знам
обаче
дали бих
устояла
да не те
убия
срещна
ли те
случайно
с нея

 

14 февруари

ти търсиш
с кой да
поговориш
аз с кой
да помълча
преплитат се
обаче
езиците ни
щом падне
нощта

 

***
препъвам се
в камъче
преди
първата ни
среща
да се върна
или да
продължа
боса
към теб
кажи ми
че не вярваш
в поличби

 

***
пепитената
пеперуда
на мисълта ми
прави кръг
около теб
и нали е
пеперуда
пепитена
завива ѝ
се свят
тупва на
земята
а ти
вдигаш
крак

 

между аз

толкова дълго
крадях от себе си
че днес не мога
да затворя
проклетото мазе
на съзнанието си
в което пропукалата се
надежда безуспешно
търси къде да стъпи
за да ме изпрати
за пореден път
в мишият свят
на издутите котараци
и не толкова
дребните неща

 

мрежа

повтарям
движенията ти –
обувам твоите обувки
сядам на твоя стол
отмятам коси като теб
нищо не се променя
само наум казвам:
аз съм – ти
завъртам се
дърпам щепсела
за малко
аз
не съм
аз

 

***
февруарско слънце
задминава ме мургавелка
с маратонки на бос крак
крача по-бавно
на път към дома

 

пространства

нахлувам
неочаквано
в коридора
на мислите ти
разминаваме се
и там
всеки протегнал
напред ръце
като сомнамбули
напразно търсещи
легло на което
да си починат
временно
(а може би – не)
един от друг

 

***
някой
открадна
рекламните
вестници
от пощенските
кутии
и така
не успях
да свия
фунийки
с които
да ти
извадя
очите
затова
аз пък
свих
някакъв
плик
и написах –
Отивам си!

 

***
залязваш
в мен
все още
виждам
пламтящото
ти тяло
но не
усещам
топлината ти
при кой ли
ще спиш
тази нощ
о, слънце
о, слънце!?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *