аз съм алиса
само че в обратен ред
чудесата на страната
ме утешават
но ще намеря ли изход
от бялата заешка дупка?

 

***
бях сама
но то е различно
от самотата
човек е самотен
когато не е сам
в мислите си

 

***
обичам миризмата на напалм
рано сутрин –
казва полковник
килгор
в апокалипсис сега
fбичам миризмата на кафе
рано сутрин –
казваше жоро
от него разбрах
че по земята свободно
си се разхождат мъже
способни да останат
с една жена само
защото
им прави кафе сутрин

 

***
когато обръщаш нова страница
не можеш да избегнеш тъгата
но със сигурност
е по-тъжно
да не обърнеш
проклетата страница
човек не спира да обича
човек започва да обича
някого другиго

 

грешният път

търсиш смисъл
и си неразбран
различен
по-специален
от останалите
които не се лутат
ставаш зависим
от нещо
в началото
те кара
да се чувстваш
още по-неразбран
различен
специален
това
впечатление
ти харесва
но не усещаш
че постепенно
се превръщаш
в клонинг
същият като другите
които са зависими
от същото нещо
първоначално
то е било единственото
над което си имал
пълен контрол –
с какво да преядеш
кога да се надрусаш
дали да си вземеш
бутилка водка за вкъщи
накрая контролът
е в бутилката
а ти вече си никой
и смисълът
съвсем е изчезнал
въобразявал си си
че с анита
мия
виктор
и джак – с такива приятели
можеш да бъдеш
себе си в
този нечий друг свят
но не можеш

трябва да се научиш
да бъдеш себе си
сам

 

входната врата

светвах лампата
и угасях погледа
най-сетне можех
да си го позволя
всичко досадно
трябваше да е останало
от другата страна
на вратата
тук нямаше кой
да ми шпионира очите
и да си намира в тях
онези неща
които предварително
е решил
че ще си намери
тук погледът ми
можеше да си гасне на воля
без да се хвърлят
да го спасяват
за да се почувстват
като герои
при все че никога
не са можели себе си
да спасят

 

има хора
които сияят
красиви са
може и да не са чак
толкова красиви
но когато говорят
когато се смеят
когато ги гледаш –
светят толкова силно
че просто не ти остава
дъх да забелязваш
несъвършенства

има и хора
които сякаш някой
отдавна е загасил

 

***
щастието ти отива
щастието отива на всеки
не мисля така

 

***
ще се влюбиш в тъмноок
беше ми казала гледачката
но защо гледачките
никога не предупреждават
че тъмноокият
ще бъде и луд?

 

***
веднъж обух неговите дънки
за да отида до супермаркета
за кренвирши и хляб
по пътя изведнъж разбрах –
в тази връзка нямаше нищо
освен секс
реших да не се връщам
в стаичката

дънките още са
в гардероба ми

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *