Танкерът

Ръждиво и златно морето и корабът

Олекнал в пътя си към последния пристан
Туловището изплувало ватерлинията високо
Над водите оголвайки ребрата на шпангоутите
Набраздени от някогашното обилие от течове
Безутешно навирен носът като на черна триера
На някой син победоносно завръщащ се от лабиринта
На водите и сънищата забравил уговорката с баща си
От радост че е победил и отсякъл бичата глава на океана

Океана и брега който е умирането

Това изплуване тази голота античното черно навирване идат
Да посрещнат края витлото се пени наполовина извън водата
Като все още въртящи се колела на преобърната кола
Огромният танкер изпълнен с остатъчни взривоопасни
Газове като аеростат леко навлиза в плитчините излиза
На самия плаж безшумно засяда без дори да обяви
Преди да започне дългото нарязване за скрап за смъртта си
С метално яростно стържене на кила в мекия пясък.

 

Мъртвите

Вземи преди лягане, с чисти помисли
Пред неизвестността, тежка стъклена чаша
Прозрачна с широко дъно, така
Тъмната течност ляга върху стъклото
Без да се смесва с него, също толкова
Тежка. Налей течността, тя ще потърси височина
Колкото малкия пръст на лявата ти
Ръка. Дръпни само няколко пъти
като внимаваш да проявяваш респект
И остави Romeo y Julieta No. 2
С тънък пръстен още топла пепел
Да тлее върху чашата. Прави това
Дори ако нито тъмният ром нито върху него
Изстиващата пура с категорична мекота
(Те образуват киселинността на пътя на всяка плът)
Видимо не намалява на сутринта
На първите дълги дни на очакване, дни наред
Една безсънна нощ без видимо основание
Ще забележиш, че при паленето на чуканчето
Пламъкът достига веждите ти
А течността се е оттеглила към дъното в летливостта
На всичко, което се изпарява

 

Кубинската принцеса

Стая на общежитие с необичайно висок таван
Кубът е пространство
Което неочаквано се оказва колкото широко
Толкова дълго и високо
внезапно превключване между
отдалечени зъбни колела, камшичен удар надлъж
през гърдите, корема и слабините, двустранно спихване
от нещо, което не беше нито вън, нито вътре.
Това което наричаме широко
Би могло да се нарече и дълбоко
Може ли обаче високото
Да се нарече дълбоко?

При загуба на ориентация
В голямото празно пространство
На площадката на стълбището
Където седим на домъкнати отнякъде
Табуретки маса диван фотьойл
По пътя на всяка плът
Изпаднали преди години
По същото време направих няколко неуспешни опита
да прочета времето от стенния часовник, завихрящ се
в неподвижни поради скоростта огледални симетрии:
11 без 15, 19 и 45, 11 и 5, 16 и 35 и т. н.,
предполагах все пак, че е по-скоро към 11 вечерта
От приемната на офиса
А преди това от самия офис може би
Нечий офис, нечие време, нечие приемно време
На домакина или домакинката на общежитието.

При загуба на ориентацията
На площадката на стълбището
На празното общежитие
Е от първостепенно значение
Да си спомниш откъде си дошъл
Кандидат-студентките са от Варна
Приятелят й повтаря еднообразно усмихнат
Но всички сме усмихнати, едно изречение:
Аз съм турист
Двамата не се ангажират с държане за ръка
С целувки или само звукоподражателно
Целуване от разстояние макар че седят
Един до друг и той безкрайно дълго свива
За втори път откакто са тук
Вече говорим за това, че дълго свива
Спомняме си и пак забравяме
И пак си спомняме, че отново свива

И тъй, значи те са от Варна
събуждам се в Шумен всяка събота и неделя
със същите мисли. В момента се намирам
в едно от отделенията на болничния комплекс Sonnenberg.
Не е необходимо да ставам криптичен
Полагам свръхчовешки, нечовешки може би
Усилия да направя и адресирам изречението си
Тя нехае за усилието ми, ще се питам
По-късно дали на нея й действа така
Че става по-нехайна за усилията
Нали говорим за лекота, тривиална уводна фраза:
Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Май за нещо подобно на това от неопределено време
Искам да съставя изречение, питане
Но явно не е толкова важно

Варна все пак е някакъв ясен ориентир
Докато седя изгубен на площадката
При напускането на съзнанието
и завъртането му в кръга на седящите
Познавах от някъде този град. Сякаш майка
не ме беше стоварила от танкера във Варна,
а някъде тук, големият ръждив кораб
бе навлязъл дълбоко в реката и го видях
да гние в неподвижните води на неделния следобед
при напускането на съзнанието и завъртането му
в кръга на седящите: От моя край на дивана
През дължината на дивана до мен
После от другата страна на масата
Приятеля изричащ Аз съм турист
Тя, следва малката й сестра Естер
После мъжът, с когото говори
Остро усещам че не аз съм мъжът
С когото говори, все пак вярвам,
спомням си настойчиво
Че окръжността има и диаметър

Вярвам, но все пак знам
Че моят радиус стига и опира
В студените вече кебапчета
засилващото се изсъхване на устата
и усмивката се втвърдяваха
в болезнена гипсова маска
А нейната допирателна се докосва
До окръжността в точката на моя колега
Чашата също се бе отдалечила и смалила,
станала по-компактна и затворена в себе си
като бебешките чаши с двойно дъно
от които течността не се разлива.

Не знам дали ще намеря
Обратния път до стаята си
От тази площадка изхождат
Вектори на възможно движение в празнотата
На общежитието разперени като ветрило
В нощната жега отварящо се на 360 градуса
Не само в плоскостта на площадката
Но в сфера, чийто център е тя
Но празната площадка на общежитието е
Сфера, чийто център е навсякъде
Сега ходя там всеки петък, не излизам от вкъщи,
приятно е да лежиш в някакъв град на 400 км
и да ти мирише на липа.

Гущер вятър нощ царевица небесна змия
Смърт елен заек яспис дъжд куче майстор
Маймуна роса зъб мамул ягуар орел восък
Земя трус камънак буря господар

Все пак това е някакъв ориентир
колкото по-малко време остава, толкова по-временно е всичко
аз пък имам чувство, че колкото по-постоянно става всичко,
толкова по-малко време остава.
Едно е сигурно, че суровината от Варна
Е не по-малко качествена
От сладкиша в Саарбрюкен
Прибирам се на няколкостотин километра
от края на света, лягам в правите чаршафи
с аромат на липа и слушам музиката на чешмата
под прозореца ми, от която се лее минерална вода
Макар и сега закована всред цялата тази ръжда
Железни болтове и зеления окис на медните гвоздеи
Ала недосегаема и непорочно зачената
За никаква мърсотия, тя още пазеше своя блясък от Кито
Моля се да не трябва да стана
Моля се да не е точно сега
Хубава ли е стаята? За една стая, мисля,
е най-важно да има легло и интернет…
Сферата, чийто център е навсякъде
И повърхността й никъде

Движи водите на морето гордия и луд океан
Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената
Мечка причинява приливите и отливите вдъхновява
Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава
Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност
Безкрайния коноид цели народи изпадат
От времето и паметта пълни стридите
Ден на пепелта

Прави впечатление, че много подобни учреждения
в германоезичния свят съдържат в името си Berg.
Току-що се върнах от дълга разходка в близката гора.
Беше много красиво, слънчево и сухо.
Локвите бяха замръзнали,
по падналите листа имаше дебела скреж.
Разхождах се дълго
и по едно време се бях изгубил.
Дано да не трябва да стана точно сега
Накъде мога да поема от площадката
В радиус от 360 градуса
разпадането и раздалечаване във времето на мислите,
от една страна, и психомоторните волеизявления
– движения и думи – от друга. Движенията от своя страна
се разпадаха на насечени поредици от кадри.
Поради забавянето и паузите между възприятията и реакциите,
най-дребните жестове и думи на другите сякаш ме пронизваха
до дъното на вътрешността ми.
Аз съм турист – този път ще успея
Да направя и адресирам изречението
Чистата тривиалност, чистотата на говоренето
Което е за нея която не обръща лик:
Вие сте наши гости, а ние се нанесохме тука вчера.

Аз съм турист, Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Разговорът е куб – еднакво дълъг, широк
Висок и дълбок: Приятелят ми
Ме наричаше Кубинската принцеса
Сфера чийто център е навсякъде
И повърхността й никъде

 

Ио каза

буквите отиват на небето

(Филма свърши)

 

Мексиканската принцеса

Междублокова градинка от стария режим
Островче на свободата между панелки апетитна
Хапка в полите на Южен парк отдавна вече не градим
Нищо не вдигаме тържествено знамето само браним между
Блоковото пространство в което да отпразнуваме бар мицва
Прекрачване на границата между изгубения рай на детството и
Закона латиноамерикански празник на петнадесетгодишните момичета
Ставащи жени акселерацията сваляща пренасяща от тропиците възрастта
На въвеждането на 13-годишните в закона на отците сведен до една
Единствена повеля безусловната свобода от княза на този свят след
Всички провалени революции бунтът на порастването изходът
От самопричиненото непълнолетие прекрасните смугли русо
Коси момичета наоми кембъл клуадия шифер от Иван Вазов предстои
Им да научат че всъщност в затвора няма любов че липсата на свобода е
Като лекар, който те кара да мастурбираш пред него и в допълнение непременно
Да получиш удоволствие адът е най-светлото място сивият фон на който
Любовта е снимка с номерче малко след полунощ, след като ни съблекат голи
И мъжът не може да бъде спасен дори от вас защото е лишен от свобода в мрака
На раздигането на масата чуваме плющенето скален орел разкъсва
Змия кацнал върху цъфнала кърваво опунция избуяваща върху островче
Насред високопланински води науатълски глиф междублоковото
Пространство където Марина става на тринайсет

 

Поезия и апокалипсис
Или Якоб и Ингеборг (Raw Cut)

И двамата знаеме че го обичаме и нямаме никакво време
Нека тази сутрин сложим веднъж завинаги край на мирния преход
Това е индигово копие на ръкопис каквото вече никой не си спомня
Нима е възможно дори не машинописно ръкописно е без да е анонимно
Студентка записваща лекция с копие за ебяща се тук и сега съквартирантка
Свещеният език иде да изкаже интимното както еротично така и теологично
Това не е латинският на венеролога френският на либертина не е дори генитален
Месианизъм непрестанното изпълнение на 613-те заповеди не служи на приватното
Спасение то е труд работа на избавлението на съвкупното човечество и космос
Нека говорим за консумирането на съвкуплението на иврит тоскански или шопски
Нека говорим за консумирането му като hieros gamos на народа и тетраграматона
От съображения за сигурност с оглед на олигарсите осъждащи назоваващите ги
Олигарси в статуси във фб пред очите на целия народ и на синовете израилеви
Въпросът е само 10 заповеди ли да спазваме или шестстотинитринайсет човече
Ако знаеш какво правиш работейки в събота блажен си ако обаче не знаеш
Проклет си престъпващ закона но иначе синът человечески е господар
На съботата откакто е разрушен храмът всичко е текст и съвъкупление
Това ще е шокиращо за вас но трябва да призная че ставаше дума за giluj
Schechina и аз разбрах какво би могло да означава и Аз ще живея помежду им
Кубинската принцеса свързана с баща си посредством прозорец на възможност
Стихотворението й написано за мене снизхождането в ада и възхождането в рая
В берлин клагенфурт прага и почти цял месец в рим тя описваше видове
Изтезания и умиране огненият стълб водещ през нощта в пустинята цигара
В леглото след секс мистическият месия превеждащ hieros gamos в строго
Ритуализиран сексуален ексцес пред лицето на манихейския свят
На местните в който палачите са жертвите а техните палачи са добри
Съпрузи и бащи материята и без друго управлявана от княза на този свят
Но ето казвам ви всеки заема подобаващото му стъпало в зависимост
От враговете си и начина по който се отнася с тях в ситуацията на перманентна
Гражданска война на богатите срещу бедните наричана по навик мирен преход
Разделящият политическото на приятели и врагове е разбира се зъл човек
Сред ангелите палачи добри съпрузи и бащи фронтална атака срещу неолиберализма
Прекосявайки науката изкуството музиката архитектурата университета докато
Не стигнем в края до съдбовната стихия на модерния живот капитализма
Приключението на западния рационализъм баща му възроденото римско
Право майка римската църква разделянето с нея трае столетия детето се
Прилепи за бащата и напусна дома на майките търсейки ново жилище
Направете го само малко усилие на понятието и волята ви трябва нищо
Повече просто упражняване на легитимното право на съпротива срещу
Неолибералната тирания на твърде богатите майки tyrannum licet adulari
Tyrannum licet decipere tyrannum licet occidere толкова е просто но вие сте
Лукави нека ви ебат в гъза вечно самопричинено непълнолетни в купето
На лимузината left хайде малко децесионизъм прекъсващ за миг вечния
Семинар нали сте леви бе стига с тия буржоазни привички на clase
Discutidora изпълнени с боязън и страх пред месианското жило
Дебнещо в марксизма излязъл от академията върху широките
Височинни плата на латинска америка така и няма да ми изпратиш
Показанотосамоотдалече в ръкопис теологията на освобождението
Добре няма проблем сбогом и на теб аз си оставам апокалиптик на контра-
Революцията срещу неолибералния пуч и гражданската война на мирния преход
Като апокалиптик намирам повече сродни души извън академията отколкото
В аудиторията еди коя си облицована в дървена ламперия и семинарна перформация
Въпреки приказките не откривам сред вас лявата политическа теология
Която единствено ме вълнува прекалено много уважавам марксизма и
Капиталът на маркс за да ви вярвам вярвам на своя изповедник и даваните
От него духовни упражнения вярвам на младите пишещи за пари и срок
Животът е последна спасителна отсрочка преди обесването не ви ща
Неолибералното академично доместициране на опита на края влизам
С мръсна газ в еднопосочната улица макар и да твърдите че карам
В насрещното капути обичам апокалиптичните нации тази НЕ син
На наистина избрания от бог народ предизвикващ завист и омраза
На вас оставям неолибералното еврейство за народа на фондациите
Свободен като децата на господа очаквам сутрешното писмо на изповедника си
По хуго бал мълчаливо докосване с чужденеца от любляна на виенското летище
Езикът ми е вашият шиболет възползвайте се за да преминете оттатък писнало ми е
От вашето allos agorien различно отколкото на агората говорене и мълчане
Искам си и я взимам връзката между еротика и религия любов и мистика
Сексуалност и нищото на откровението най-скверното и най-свещеното
В една единствена дума старозаветното значение на познаването радикализирано
В лиазон с чернокож евреин американски офицер по време на окупацията преди
Бракоподобното ти съжителство с гей о ангелическа несъкрушима ингеборг
Загробила се в пречистващото изследване на медицинските експерименти
В концентрационните лагери на отците ти о ти праведница изсред народите
Напускаш издателството си като протест срещу публикуването на избрано
От ахматова в прекрасен превод на нацисткия поет ханс бауман нафората ти
Бе коравият черен кур на евреина пиететно поеман в най-справедливите уста
Произнасяли някога стих

 

Día de Muertos

Всички идват тук стичат се в тълпата с цвят на сепия
В кожух от пепел дим и сажди тъмни и смугли захарно белите петна
На черепите някой и друг гринго администратор касинка с кръст вдовица
В колониален траур перхидролен клоун бели якички в кафявата пръст всички
Идват тук агента на енкаведе надига стакана с текила на писалището ми подарък
Захарен череп с розов надпис на челото сталин скрития от шапката поглед
Охрата на полуотворената уста казва истината ядох пепел като хляб
До октомврийската революция рождения ми ден
Остават броени дни всички идват тук
В тълпата с цвят на пепел

 

Силогизъм

Който греши, го духа.
Сгреших.
Значи ще го духам.

1993, 2017

 

Кулата за скокове

Непокътната неизронена конструкция
Възвисяваща се като в индигов сън над хоризонтала
На пропукано по шевовете покрито с изпепелени лишеи
Сухо дъно капитански мостик от който още отекват заповедите
Към екипаж на потопена преди десетилетия стратегическа подводница
Самотата на нескочилия от кулата син архаичния баща от стария режим
Как се каляваше стоманата на детските години заглеждащ първо в страничното
После в панорамното огледало красивата отминаваща оглеждаща се млада
Жена среднощен дъжд по морското лице протеична игра изличаваща всеки надпис
Върху повърхността на водата фарватера на последното плаване самия лик
На божеството с тридневна брада той морският презокеански бог обръгнал
На риба която го погнусява излиза от банята гаси светлината ляга в мрака
Зад гърба на майката макар и жесток той няма да принесе в жертва сина си
След голямото поражение синовете смятат че бащата напразно ги е пожертвал
Аз мога да скоча е тяхното заклинание докато сънуват върха на кулата
Какво чакаме време е да го хващаме за краката да влачим трупа с отворени очи
Триумф на копривата в ръждивите гниещи овъглени руини защо ни е срам
Да наричаме бащата отец той е никой откъде да знаем че той наистина ние е
Баща само майката твърди това празен сив куб макгъфин на бога потънал
На морското дъно тялото го няма в облепените от молюски останки
След завръщането на скрития бог на отците за да умре отново бащата виснала
В нищото връв без камбана и купол корабно въже непривързано за бряг оплетено
Във водорасли Него го няма на черно-бялата снимка защото всички погледи са
Отправени към отсъстващия суверен от чугунената стълба оставила ръждиви петна
В бетона липсват първите стъпала до височината на човешки бой отрязани
За скрап или от неубедителни съображения за безопасност и сигурност
Един господ знае какво може да спре това скокът предстои

 

Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер, 19 декември 1937

Сънувах танкера да гние в неподвижните води
На неделния следобед навлязъл дълбоко в реката
Някъде тук големия ръждив кораб запречил с нос
Пътния възел с туловището си жп гарата кърмата му
Опираше в панелните блокове на започващия оттатък
Коловозите някогашен работнически квартал тласка
Водите на морето гордия и луд океан империята
На съдбата lux perpetua коничната сянка

(Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер)

Възпламенява близкия тропик разгорещява ледената
Голяма мечка причинява приливите и отливите вдъхновява
Води небесните знаци отваря годината с мощния удар на своя рог
Продухва топли целува изцежда прави на вино увеличава
Хуморите опложда рибите в различни мигове вечност
Безкрайния коноид цели народи изпадат от времето
И паметта вади всеки в гробището от мълчание
Дъвче пепел като хляб пълни стридите

 

De Revolutionibus

Скърцането на трамвай
по заскрежените релси
влизащ в завоя
Музика на сферите
с наближаване на перихелия
пак е февруари
Поток светлина
при обратен завой
Фаровете на насрещното движение
в предутринната дрезгавина.

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *