поздравителна картичка 2

здравей!

днешният ден е прекалено светъл.
бледи кактуси пристягат
кръгове около врата ми.
слънцето е почти до небцето ми.

(една жена стои в отсрещното време.
ръцете й са слепи. протяга ги.)

пиши, когато можеш,
твоя в.

 

поздравителна картичка 3

здравей,

познавам този хълм.
и празния стол,
със забита слепота в сърцето му.

(истината винаги боде
и отваря рани в очите.)

само вятърът знае как и защо.
а спасението дебне.
хищните му зъби
просветват в тъмнината.

(днес денят е по-светъл от вчера.
върху кожата ми дремят думи.)

пиши, преди раната да заздравее,
твоя в.

 

поздравителна картичка 4

извинявай,

пропуснах рождения ти ден.
поради жегата. но и поради адам.
той има вроден страх от змии.
на този 25-и юли
ми подари златна ябълка.

(черна змия кротко съскаше в ухото ми.
отхапах.) после адам си счупи крака,

затова пропуснах и следващия ден –
не успях да те поздравя,
но ще се реванширам – обещавам,

твоя в.

 

поздравителна картичка 15

здравей!

имам да извървявам едни пътища сега.
когато животът стигне до коленете ми,
ще ти пиша пак.

и картичка ще надробя –
от дим, мъх и пепел.

после ще опъна паяжина в двора ти
и ще изпуша най-дългата си цигара.

(времето кротко ще дреме в скута ми.)

хайде – доскоро,
твоя в.

 

поздравителна картичка 16

здравей,

умората се увива около глезените,
нощта плахо отхапва думите,
които отправям към теб,
в теб, без мисъл
и с ясното съзнание,
че границата е безумно малка,
животът безумно кратък,
а смисълът кръжи напосоки,

като птица, отхапала крилото си
в неистовото желание да прелети хоризонта,

отвъд, където свободата губи очертанията си,
където ръката, с която ти пиша,
се превръща в единствената реалност,
обозрима, кристална и ясна,
като окото на мъртвец, понесъл се нависоко,
като теб, изгубен в моето отсъствие,

като мен, обвита в умората на нощта,
в която ти пиша, без мисъл и с ясното съзнание,
че утрото ще бъде като всички други утра,

заключено между ребрата на деня,
без право на помилване.

пиши, когато постигнеш точните думи,
твоя, в.

 

Из цикъла „Поздравителни картички“

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *