краят на всеки разговор

вътрешно всеки е малък
всеки чака някой да отвори вратата
да угаси лампата
да го завият
да попитат как е
и има ли нужда от нещо
но всеки отвръща с
добре съм!

 

поезията
няма възраст
няма пол
няма вероизповедание
тя има сърце

 

***
небето над нас
е всичко
което има значение
сега

 

***
мислите ми
бягат
подобно на теб
но се връщат
и те носят
със себе си

 

***
затварям очи
и си представям
че никога не съм те имала
това не съм аз
а непозната
позна ли ме
когато ме видя
и ме подмина

 

***
защо искаш
да чуеш обичам те
от мен
безмълвна съм
когато става въпрос
за теб
не ти ли стига
че идвам
когато ме повикаш

 

***
позволи ми
да прошепна
своето име
за да го забравиш
по-бързо

 

***
клара
крала
кларинети
ти кларинет ли си
че клара
те отне от мен

 

***
аз съм един
ходещ парадокс
обвиняват ме
в мъжемразство
а аз обичам
толкова много мъжете
разбираш ли,
просто не искам да съм с никого
колкото и да ми се иска да си с мен

 

***
погребах спомените си
на най-неподходящото място
вътре в себе си
не подозирах
че те са отровата
която поглъщам всеки ден
с въздишките
оставени след
твоето сбогуване

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *