Берачка на каквото има

Между лехата с ягоди
тя бере рими
почиства ги от метафори
мие ги с приятелска критика
пръстта лакира ноктите
майка ѝ приготвя бурканите
огънят в двора мърмори
децата изяждат първо
компотите от ягоди
стиховете ги рецитира
на заспиване
под лехата с обрани плодове

 

От неговия бинокъл

подострени зеленооки мисли
и сресани на път стъпки
върху устните й
два облака опитват
сладко от малини

 

Делнично

Между живота и смъртта
много делнични смърти
почти невидими
непоносими почти

 

За белотата

Да помълчим
за отминаващия ден
и топящия се сняг
за белотата
преливаща в кал
наместо да кажем
неправилните думи

 

Награда

Тя глади чаршафа
гали го
застила леглото
уморено е тялото му
работникът заслужава чаршафа си
цял ден е обличал
събличал
нея
с думи

 

Незнание

Пресмятам мълчанието ти
стигам до непознато число

 

Животът те събира

След надежди
любови
падания и изгреви
тихи страдания
животът те събира
в един ред

 

Навици

Навикът да ме обичаш
навикът да те обичам
изглаждат несъвършенството
на диалога
навикът да те обичам
е първи в списъка с навици
с 99 места по-напред
от навика да премълчавам

 

Писта

Между земята и небето
цял живот изграждаш
писта за излитане

 

Двойно въже

Завържи ме за себе си
усукай лунички
белези
синьото в твоите
пъстрото в моите
Двойно въже

 

Облачно

Заоблачава се между тях
повече откъм
неговата страна
упорито и откъм нейната
Чии облаци ще победят

 

През рамо

След време минаваш
на отсрещната страна на чувствата,
което не значи, че не боли.

 

Езици

Любовта е полиглот
на кой ли език
ще ми проговори

 

На сухо

Вятърът
запази покрива ми
и тази нощ
бях заспала
на брега
покрита с книга

 

Без нож

Отварям
консерва
по стария начин
с нож
ръката се противи
но успява
дали някой
ще положи усилие
да погледне
вътре
в мен
без нож

 

Днес

накъдето и да погледна
гъсениците ги избиват
преди да станат пеперуди
жените ги учат да готвят
по три пъти на ден мечтите си
и хвърчилата
никога няма да вдишат небе
помнят го само онези в музеите
някога които са летели
през прозореца
трябва да влиза слънце
днес, днес, днес

 

По вика ще ме познаете

От назъбената страна
недопито вино
отляво лепне
узряла смокиня

дай нова чаша

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *