***
непоканени думи,
изписвам ги
в мъглата навън
и съм свободна.

 

***
‘Как си?’
Попитах птицата.
Тя разпери крила
и отлетя.

 

***
Срещнали се двама приятели.
Единият четял книга,
а другият бил герой от нея.

 

***
Когато действително знаеш кой си,
тогава ти си другият.

 

***
Аз съм там,
където съм,
и не съм там.

Ще ме намериш,
в сърцето си.
Както моето сърце
е приютило теб.

 

***
Песъчинки сме на остров,
заливан от вълни,
крещящи думи за мълчание.

 

***
Навярно
можеш да чуеш
звукът на тишината

но да го напишеш,
не можеш.

 

***
Замълчи!
Запази дъха си за онзи миг,
в който пролетта се ражда;
защото
не думите ни свързват,
а цветето, което израства
от дъха им.

 

***
Дума след дума изписвам.
Листът е празен,
а празнотата в мен се запълни.

 

***
Снежинка кацна
на миглите ми.
Ехо от моите сълзи.

 

***
Тръгвам си с нощта,
и сълзи не оставям.
Слънцето знае пътя.

 

и продължава да вали…

останаха сухи
единствено
неизречените думи.

 

***
Поканена от нощта
бавно
се изкачвам
по твоите думи
и се прибирам
у дома
в стиха ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *