***
зимно слънце –
цепя си сянката
за подпалки в камината

 

***
зад стъклен затвор
наднича пеперуда
замръзнала от свобода

 

***
и дърветата плуват
и корабите имат корени
а хората са само стъпки
в снега

 

***
преспи от мисли
вълчи лапи броят
овцете в съня ми

 

***
сърцето ми облечено в
пълнолуние
потропва с токчета
по подиума на календара

 

***
птиците не воюват –
за храна за граници
камо ли за посоки

 

хармония

целуваме се
и в душите ни едновременно
ехо от устна хармоника

 

***
божествена мартеница –
баланс между
бели и червени
кръвни телца

 

***
снежинка на прозореца?
не! пеперуда
замръзнала от инат.

 

***
и тревата си рисува небе
за да има къде
вятърът да лудува

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *