любовници

тихи сме
като смърт
без причина
в крайпътен мотел
където се е скрил
светът

 

***
любовта ни
е като нощ
в която дете
сънува
Бог
преди изобщо
да знае
че съществува

 

***
старецът сутрин убива
всички овце които е броил
за да заспива без сънища

детето е друго безсъние

 

***
най-хубавите стихове
за любов
не говорят
за нея

 

ти си трупът
заровен
в задния двор
на сърцето ми
където се руша
като къща
без собствен акт 16

 

***
коренът
на лудостта ми
е в градината
на твоя поглед

 

ти си ножьт
с който си прерязвам
вените
преди да съм разбрал
че се превръщаш
в бинт за стара рана

 

***
любовта е вълк
татуиран
върху голия гръб
на зимата

 

***
продаваш се лесно
като хероин
в училищния двор
на елитна гимназия
чудя се дали да те купя
или да те арестувам

 

***
вървя
с нож в ръката
към теб
но сянката ми
държи
цвете

 

аз съм
твоята сърдечна
недостатъчност
която не е
болка за
умиране

 

***
гледам си на кафе
и виждам теб
с друг
изпивам те
преди да си го
срещнала

 

малката смърт

правим любов
на пода
между котките ти
за да откраднем
по девет живота
от всяка
и те получават
десети

 

***
самотни сме
като менюто
на скъп ресторант
без клиенти

 

ти си мъглата
която обичам
толкова силно
че ако се превърнеш
в светлина
дори няма
да те забележа

 

***
все още строя
кули
в облаците
на очите ти

 

***
сънувам те
бавно
като умираща нощ
посетена от изгрева

 

***
без теб
всичко красиво
е за изгубване
с теб
и изгубеното
е красиво

 

hip hop

някой ден богатите
ще притежават живот
по-дълъг
от представата за Бог
само едно
няма да могат
да си купят
бедността да умрат
от любов
като нашата

 

най-после съм с теб
сега си с мен
два пъти –
веднъж на живо
и веднъж по спомен

втория път
те обичам

 

антония

пазачът от сиропиталището
обичаше да казва
забранено е
да ставате за вода
нощно време
и момичетата постепенно
започнаха да го целуват
по устните
за да не останат
жадни
после той се обеси
със стегнатия докрай
възел на самотата си
и само аз плаках за него
защото единствена
бях пила
от дъждовете
в сърцето му

 

***
името ти е цвете
но не се казваш
така
никой не знае
как точно се нарича
райската градина

 

***
ако идваш от рая
искам да бъда земята
която е мокра
защото е плакала
че си паднал ангел
но не може да погребе
вечността ти
за да сте еднакви
когато изсъхне

 

***
искам да съм недостатъкът
който те прави
красива
без мен ще бъдеш само
съвършена
без теб ще бъда само
белег

 

***
най-съвършеният език
е този
който говори за любов
без думи

 

***
свива ми се сърцето
за да не излезеш
никога оттам

 

***
тихи сме
като листа
на книга
която поотделно
сме разтваряли
но отпечатъците
ни са заедно

 

***
любовта ни е
като чаша вода
за мен е наполовина пълна
за теб е наполовина
празна
но жаждата ни е
вечна

 

***
ще стане
каквото е писано
с ноктите ти
по гърба ми

 

последно желание

всичко което
искам от теб
е да те облека
с погледа си
и никога
да не потърсиш
друга дреха

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *