любов

каза ми –
това е само сън
ако знаех че ще се превърне
в най-лошия ми кошмар
нямаше да затворя очи
щях да те гледам вечно

 

gone

погребах се в теб
изгубих се в отсъствията
които сега ми правят компания
стопих се между спомените
изгарям като фас
захвърлен в пепелника
димя в устата ти
това не е поезия
това е ерекция на самотата
с която правя любов
когато те няма

 

***

ще си счупя пръстите
за да не напиша нито едно
стихотворение за теб
четеш ли ме
виждаш ли ме
написа ли ме?

 

Г.

в ирисите ти открих
най-живописната картина на да винчи

аз съм мона лиза на изкуството ти

нямам цвят без теб
най-сивия ден е деня
когато си тръгна

надявам се това да е смърт
а не сбогом

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *