***
това
което не съм ти дала
пази –
някога
ще е единственото
което имаш от мен

 

***
не те чакам
нощта не чака луната
приласкава я

 

***
не съм
лесната
не съм отъпкания път
ако нямаш сърце
не ме поглеждай
аз съм тиха смърт

 

***
имах да му казвам
хиляди неща
успях само
да го целуна

 

***
мисълта
за дяволската ти
невинност
оскверни
мислите ми
за
свобода на чувствата

 

***
беше ми излишен
но не можех без него
липсата
роди
копнежа

 

***
всеки път
когато
се домогнеш до сърцето ми
нещо ти подсказва
че трябва
да внимаваш
на какво обричаш
несъвършенствата си

 

***
стапям се
в мислите ти
залепвам на устните ти
сякаш
там ми е мястото

 

***
трябвам ти
като
сутрешната цигара
без която
цял ден страдаш

 

***
обичах го но никога
повече няма да му вярвам
ето така осакатя
любовта
ще проходи
когато се роди наново

 

***
докато
заблуждавах сърцето
то отвърна –
все ме връщаше там
откъдето бягах
утрото не е по-мъдро
но е по-необходимо

 

***
запази думите
това
което не казваш
говори достатъчно
пепелта топли
повече
от необуздания огън

 

***
беше разтърсващо
беше мълниеносно
така го запомних
така ще го повторя

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *