Баланс

черна котка
минава път
на коминочистач

 

Заедно

липата сплотява семейството
казва гробищният градинар
и засажда няколко нови
една
(две
три)
до друга

 

Корабокрушение на вярата

кораб потъва
на шести декември

 

Сутрин

в стаята е мастилено тихо
кафето и гневът ни
прекипяват забравени
на долния етаж

 

Рожден ден

веднъж в годината
цветя на гроба
на моето детство

 

Напоследък имам

сиви котки
под очите
като този град
като онзи град

напоследък
когато заспиш
боядисвам наум
косите ти в черно
плаши ме сивото
в твоя нов прочит
нарязвам съня ти
на ивици с ножица
и късам косъм
по косъм
по косъм
мустака на котките

 

Трети закон

всяко чувство
някога някъде
има равно по сила
в обратна посока
противочувство
някой някъде
върви към някого
някой на някого
обръща гръб
и се връща

 

***
чувам напоследък
боговете решават
кой кога да умре
а ние сме техни подобия
ти как решаваш
кое цвете от градината
да откъснеш за мен
ами ако има семейство
ако липсва на някого
ще се разпилеем
ще изсъхнем
в нечия ваза
и ние някой ден

 

Поговорка

казана дума
хвърлен камък
често по теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *