Хищници

Нахапахме думите,
закървяха истини.

 

Пороци

Портретът
на Дориан Грей
е детска игра
за сплашване
пред онова,
което виждаш
като отражение
в огледалото
на живота си.

 

***
Обеси
всяко съмнение
с примката
на смелостта
да живееш
напук
на страха си.

 

***
Неродените ни дъщери
плачат,
защото искат да имат
очите ти.
А ще е никога

 

***
Отвътре глухо кънтиш –
като в изоставена църква.

В мен се моли
друг.

 

***
Ще изтрия
с целувки мълчанията ти,
защото душата
говори с очите,

устните са създадени
за друго.

 

***
Ако липсите
си имат имена,
моята е неговото
с главни букви.

 

***
Докато гледаш
падащи звезди
в очите ми,
когато любовта умира,
си пожелай
да не ме желаеш вече.
И се моли да ти се сбъдне.

 

Докосване

Субатомите ти
ме помнят
във всяка вечност,
най-вече в онази,
в която ме забравяш.

 

Телефон

Животът ми
дава заето на твоя.
През другото време
мълчим.

 

***
За чуждоезичната песен
на сърцето ти,
бях сгрешен превод.

 

***
В църквата
на сърцето ми
молиш
за любовта,
която не давам.

 

Лудница

Блъскаш се
в себе си.
Няма път за навън.

 

Бягство

Тичам към теб,
за да се скрия от всичко
в себе си.

 

***
Най-дългото пътуване
е до сърце,
което бяга.

 

***
Любовта е
екстремност,
за която всички
са ентусиасти.

 

***
В капана за сънища
ще впримча кошмара
как си отиваш.

 

***
Думите за любов
се ронят като хляб
по път за вкъщи,
ела,
ще те заситя
с чувство.

 

***
В писмата за любов
на мъжете в историята
прочитам нашата,
за която още не си
ми писал.

 

***
Убежищата
никога
не стават
домове.

Няма да те скрия
от войната вътре в теб.

 

***
В пустинята
на сърцето ти
съм рядък дъжд.

 

Огледало

Гледам в себе си,
за да те видя.

 

***
Поговори
с бутилките
и чашите
как си тръгваш,
за да се връщаш
и как се върнах,
за да си тръгна.

Поговори
с другите жени,
които не са мен,
как ме мразиш
от любов
и как и в омраза
те обичах.

Поговори
с приятелите
и непознатите
как си давал,
за да вземеш
и как взех,
за да ти дам.

Говори
с тишината
и с шумовете
какво си мълчал,
за да кажеш
и как казах,
за да замълча.

Замълчи
как ме има,
за да ме изгубиш
и как те изгубих,
за да те имам.

 

***
Когато гледам
в теб.
Забравям името си,
но помня твоето.

 

***
Ако не съм
в сърцето ти,
съм бездомна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *