***
няма да разбереш
откъде ухае
на тази неподозирана радост
защото не пожела
да вдишаш
тъгата ми

 

***
не пиша
червени точки
за отсъствие
само издърпвам стълбата
по която се стига
до затихналия вулкан
на душата ми

 

***
пожелавам ти
да се имаш изцяло
тогава ще разбереш
къде съм

 

***
намали звука
на мълчанието
не чувам
думите ти

 

***
две мълчания разговарят
само когато
думите
са свършили

 

***
светлината
не е предсказание
светлината
е минала тъмнина
разгадала
смисъла си

 

***
дете
очите ти са нощ
дълбока като кладенец
единствено разбралият
вижда вътре деня
и жадният
водата

 

***
не ме губи
защото съм мъничка
и няма да успееш
да се наведеш толкова
че да ме търсиш

 

***
редактирай мислите ми
с любов
и ще видиш
че ги няма

 

***
някъде
дадох всичко
оказа се
че няма място
което да пази
моето нищо

 

***
излъга ме
че си истински
сега истината
убива
двойника ти

 

***
аз съм сляпа птичка
която се блъска
в цимента на сърцето ти
и се чуди
защо небето
е твърдо

 

***
сърцето ми
е продупчена гюдерия
с която изтриваш
предното стъкло
на колата
за да видиш
зимата

 

***
защо ми е
усещане за дом
където няма
усещане за мен

 

***
изведнъж пораснах
тръгнах си по-късно
отколкото
трябваше

 

***
за да се върнеш към мен
първо влез обратно
в себе си

 

***
мислиш
че си ме пречупил
но грешно си разбрал
тестото за бисквитки
отдавна свърши
опитай да нарониш
душата ми

 

***
какво ме интересува
необелената шлюпка
на мълчанието ти
тя е твърда и неядлива
подай ми сърцевината
и глътни думите си
завинаги

 

***
събери страховете ми
в лъжичка
подслади си с тях
кафето
и усети
колко горчи
неизказаното

 

***
стига си падал
в очите ми
ако стигнеш дъната им
няма да помня
откъде
си скочил

 

***
„беше“
е примката на въжето
с което убиваме
любовта

 

***
тревожиш се
че си центърът на всичко
ти си по-опасен
защото си периферията
тихите вълни
обрамчили
самотния сапунен балон
на желанията

 

***
някога ще разбереш
посланието на любовта
но в този ден
бумерангът на думите
ще се повреди
и нищо
което ми пратиш
няма да се върне към теб
същото

 

***
още не си довършил
рамката на отлитащото
и бързаш да изхвърлиш
картината
на вероятното кацане
не знам с какво
ще украсиш стената си
когато на времето му омръзне
да го забравяш
наопаки

 

***
върнах те обратно
без да съжалявам
тръгна си само
илюзията
че те няма

 

***
не се обръщам вече
острата страна
на раменете ми
е компас
повреден
завинаги

 

***
излъга ме
после избяга
заедно с истината
която си
самият ти

 

***
приличаме си по нещо
отсъстваме
от себе си

 

***
вече не те виждам
затова
отворих вратата
и влезе
сянката ти

 

***
днес прерових
само веднъж
чекмеджетата на ума си
за да те открия
каква неподозирана победа
на сърцето

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *