Последната палма

Видях последната палма,
отсечена тази сутрин.
Разчленена, не издаде звук.
Трупчетата в пещта стоплят
замръзналото съзнание
на поредната люта зима.
Преди това секачите
умело я бяха разголили.
Останала бе тук-там
по някоя фурма,
узряла, капан
за заблудените пчели.

 

Никого

С никого не тръгвам.
Връщам се сам.
Споделям мрака единствено
с мравките.
Събарям, изграждам,
преминавам и стопирам
потока мисли.
Освобождавам паметта.
С никого не враждувам,
Сдобих се с дневник,
изгубих два.
По пътя купих букет
карамфили
все още с нечетен брой
пъпки.

 

***
Какво ли да подаря на царете
по случай деня на планетата?
Те имат всичко,
ходят по златни пътеки
задавят се с перли!

Ще им подаря молитвеник
и кехлибарна броеница.
Ще им подаря бял гарван
и черен гълъб.

 

***
Птицата отказа своите крила,
по време на полет.
Някои смятат, че става дума просто
за доброволно прелитане
към бездната.
Акт на протест срещу измамната
синева.
Пречупените крила на съня
неопитомен кон вързан до плаха
кобила.
Пясъчна буря срещу пустошта
никой не е застрахован срещу
самотата.

Разпознаваме се единствено през
маските си.

 

Последният портал

Хищници всякакви се тъпчат,
в поредната мотриса тази вечер,
седнали плътно един до друг,
пътуват и правостоящи.
Едва се чува съобщението по уредбата:
„Следващата спирка НЕ е летище София”.
Двайсет минути по-късно
влакът е почти празен.
Отсреща е Софийската Света гора.
Малцина хищници продължават до края,
дъвчат безразличието си.
По уредбата гърми познатия глас:
„Последният портал копелета!”.


списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *