Първи урок

Вземи едно листо
Второто – дай на вятъра
Каза Учителят (ми)

 

Прашинка

Нямам друго за тъгата,
освен двата облака в очите ти
преди да станат дъжд.

 

Химически връзки

В молекулата на тъгата
атомите плачат на глас

Без да се срамуват

 

Целувката

Предаваш огън
Или (ме) предаваш

 

Перо

От върха на писеца
капе небе

 

Думи за зимата

Букви
на срички

Врабче на снега

 

Безсмъртие

Тъгата
според времето
сменя мястото си

 

И винаги тъгата има цвят
нощта сега е тъмносиня.
Дори снегът е друг –
излиза под индиго.

 

Отворен финал

Черна котка пресече
последния ред на листа

Краят остава отворен

 

Възпитание на чувствата

Да укротиш снеговете –
все едно да опитомяваш любовта

 

Светлини и сенки

Ниско слънце
И прашинката има сянка

 

Прегръдка

Да построиш дом
С двете си ръце

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *