***

„Намери това, което обичаш, и го остави да те убие.“
Чарлз Буковски

няма нужда
да оставям на някого
да ме убие
правя го безупречно
и сама

 

***
на нас съдбата
ни е отредила друго време
в друг живот
където се имаме
и това е всичко
от което се нуждаем
Бел епок на цялото ни съществуване

там ти картографираш кожата ми
с целувки
искаш да обозначиш най-любимите си места
но няма нещо, което да не ти е любимо
аз пък изплитам съня си
от синьото на очите ти
и нощите ми стават меки и топли

там ти прекосяваш
всичките ми кръгове на Ада
и ме преоткриваш всеки ден
( и ме спасяваш всеки ден)
защото аз съм и винаги ще бъда
твоята Беатриче

там аз съм вълчица
и по всяко пълнолуние
се превръщам в друго отражение на себе си
и вия
и хапя
и наранявям колкото теб
толкова и мен самата
но ти винаги повтаряш
че тогава ме обичаш най-много

там аз съм разсъблечена
до най-прикритата си уязвимост
а ти си този
който не се възползва от голотата ми

и за първи път
реалността ми изглежда
по-красива от илюзиите

по друго време
в друг живот

защо не може в този ?

 

Терапия

искам някого
с когото да се свържем
в синостоза
да срастнем като
двете половини
на една и съща кост
да си паснем като
две срички на една дума
да се допълваме така
че да не личи къде завършвам аз
и къде започва той

искам някого
с когото да укротяваме взаимно демоните си
да се браним един друг от страховете си
да се борим да подчиним другия
но никой от нас да не подлежи на подчиняване

искам някого
с когото влюбването да е първосигнално
като внезапен токов удар
в сърцето
като дефибрилатор
който да го съживи
и излекува

 

Preditor

ако бях мъж
вече щях да съм те поканила на моята маса
щях да съм ти предложила питие
да съм запалила огънчето на цигарата ти
да съм запалила и теб с поглед
и да съм те съблякла с него
щях да съм прошепнала нещо в ухото ти
което да те разсмее неудържимо
ръката ми щеше да е ситуирана на кръста ти
устните ми щяха да са вече върху твоите
щяхме да сме сплели жадно езици
и да сме попили един от друг вкуса на джин с тоник
защото така е по-сладко
отколкото да пием от чашите
щеше да си се озовал в спалнята ми –
същински храм на сластта –
трескав
изгарящ от желание
нетърпелив
щеше да си предложил вече тялото си
а аз щях да съм потулила душата си
и да съм ти дала само отрязъци от себе си
фрагменти
каквото можеш да смелеш
ако бях мъж
вече щях да съм те уловила
и да съм употребила улова си

но аз съм жена
ние първо дебнем
и когато настъпи моментът
атакуваме

 

Game over

в тази игра
съм най-добра
(дълго съм се упражнявала)

първи рунд
поглеждам те
няма нужда
да се усмихвам
да те събличам
да те предизвиквам
да използвам
думи
устни
език
погледът ми казва всичко
и ти забравяш очите си в моите
губиш опора в зениците ми –
две адски бездни –
и оставяш огънят да те погълне

изгаряш.

втори рунд
мой си

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *