***
За днес трябва
да разбъркам душата ти
да спя с фантазиите ти
да разбия сърцето ти
да изгоря миналото ти
да унищожа бъдещето
да изплувам в сълзите ти
да нарежа от спомените
да ти сготвя отрова
да те зарежа
да те напия
да те обичам
с изгорено минало
и без никакво бъдеще

за днес трябва
да спася само момента
преди бутилката в сърцето
ти да изплува празна

 

***
Тя ми каза, че съм чудовище,
а аз – колко я обичам.
Зашлевих й шамар
и й дадох да пие отрова.

Никой не разбира любовта ми.

 

***
Само три точки стигат
на думите, за да отекнат
като разбити празноти.
Юлски мрак, би могло
и така да се каже.
Само три точки не стигат
между мен и теб с
някакви си пясъчни
липси. Не се научих
да слагам запетаи.
От малка ми приличат
на камшици.
Само три точки стигат
и още толкова – не.

 

***
Преди време ни деляха
няколко километра,
две рапсодии разстояние,
сега си пълна със музика,
очите ти преливат
от Вагнер… И от мен.
Говорихме си за вечност
и кибритени клечки,
8 за безкрайност
и 3 опита за щастие.
Сега разстоянието се умножи
по всичките изгорели клечки,
помниш ли, кибритите,
всичките изхабени, за да
запалим една мечта,
ничия, както сега си и ти.
Дълго стана,
трудно се върви
по току загаснал пожар,
забравих да смятам
откакто драсна последната клечка.
Боли глава да смяташ на тъмно,
а теб да те смятам е вече безразсъдно.

Две рапсодии разстояние,
а мислехме, че е цяла пропаст.
Между Валкирия и Зигфрид.
Колко остава?
Колкото и ни дели.

 

***
Ти писа поезия върху салфетки,
аз я писах върху теб.
Екологична поезия
за еко любoff.
Ще те превърна в молитва
за атеистите,
рециклирана вяра,
другото се изгаря с джин.

 

***
Вече е зима, казваш,
облечи се. А студът
е вътре в мен. И няма
печка, нито одеяло,
което да топли повече
от буца лед.

 

***
Докато падах,
заседнах
в гърлото ти
в леглото ти,
в безсънието,
заседнах на безименния
ти пръст,
в стрелките на гърдите ти,
в междуребрието отляво
и там заседнах,
заседнах във времето,
а някой каза, че не спирало,
а само как е спряло

В лявата ти камера заседнах-
Улица без изход.
Вече не падам.


списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *