***
от всичките й вредни навици
цигарите
алкохола
злобните й забележки
късното излизане
затваряне на телефон
тръшкане на врата

няма да й простя,
че ме обичаше толкова много

 

***
понякога се чудя
дали има на кого
да правиш кръгчета с цигара
да доливаш вино в чаша
или да се усмихваш през нощта

понякога се чудя
дали ти е по-добре така
и паля нова цигара
правейки си кръгчета сама

 

***
откакто намразих любимите ти песни
филми
места
приятели
и куп други неща

разбрах, че те има навсякъде
без дори да съществуваш вече

 

***
всеки път щом те чуя
ми вземаш дъха, съзнанието, думите и мисълта

колко лесно се живее без теб

 

***
лъгах я и беше до мен

сега и с истината не мога да си я върна

 

***
с теб съм повече себе си
отколкото съм себе си
сама

 

бабо
до преди 6 години
чушкопекът дрънчеше от готови чушки
тревата беше прясно окосена
времето вървеше спокойно
и не бързаше за никъде

и ти си замина
и няма чушки
и е чужда къща
и времето спря,
а ако върви –
ме връща само назад

но те няма

 

***
километрите, които ни
разделят
са повече от чувствата,
които ни събират

 

***
когато ми каза, че ме обичаш
си искал да го направиш отдавна

чудя се дали е било така
и когато си замина

 

най-смешната асоциация

любовта ни е като автобусите
качваме се в един и същ
и слизаме на различни спирки

 

***
миналото ми нямаше
да боли толкова
много
ако ти не беше там

 

***
След такава шумна любов
как може
всичко да е толкова тихо?

 

***
понякога си мисля, че искам да те видя

за да те забравя

и като те видя

забравям за всичко останало

 

***
днес по радиото чух Спенс
и по навик тръгнах да сменям станцията,
но никой не ме спря
в метрото една жена четеше
Брулените хълмове
исках да отида и да й кажа
колко много обичаш тази книга
докато вечерях
беше толкова тихо
дори и ужасното ти пеене липсва
цигарите, които толкова много мразя
ме накараха и аз да запаля

трябваше да си тръгнеш,
за да искам аз да се върна

 

***
Той ще се върне.
Когато ти си щастлива
или той е тъжен.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *