Събота

Събота.
На входа на парка
продават сладолед.
Кварталът мирише на сготвено.
Навсякъде – закъснели за обяд.
Cнощи. Безпамет. Нокомент.
Предусещат с блаженство
идващата нова вечер.
Тя ще ги премаже
като товарен влак.

 

Downtime

Световните сървъри паднаха.
Милиарди същества застинаха
прегърбени
с телефони в ръка
с таблети в ръка
и с празен поглед
в земята забит.

Покемоните
най-сетне ги хванаха
и ги разчлениха на бездушни късове месо,
за да мине изяждането им
възможно най-гладко.

Време е
да си прочетете инструкциите
за зомби апокалипсиса.

 

решение

За някои неща
се прави компромис
само
когато настъпи
61-та секунда
от 25-ия час
на 32-ия ден
в 13-ия месец.

 

дали-нали

Дали ми е криво понякога?
Криво ми е.
Но продължавам
направо.

 

Празнота

И тя изчезна
от страниците,
както бе дошла –
в безсмислен облак
от празни приказки.

Мълчанието ѝ
беше просто
липса на вяра,
мнение
и отговор.

Глупава защита
от някого,
който
за нищо на света
не би я наранил.

 

Направено

Звездите пак греят – заеби!
Небето се смеe – заеби,
полята нашепват – заеби!
Душата крещи – заеби …

Само сърцето подсказва –
още недей –

Затова и
ще го изтръгна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *