Отмъщение

порязвам се
на хартията на книгата
която изоставих
като дете

 

Егоизъм

първия път
когато се позна
в огледалото
се усмихна

 

Денонощието на един живот

всеки път, в който се влюбвах
губех по един час от живота си
но за разлика от повечето смъртни
знаех че животът
е просто едно денонощие
а за мен вече беше 22:15
(веднъж се влюбих в някого,
за когото вече беше полунощ)
и предвид че ми оставаше
малко повече от едно влюбване
се омъжих
за да спра тиктакането
за последно се влюбих
години по-късно
насън

 

Ако бях мъж…

ако бях мъж
щях да съм
патоанатом
пожарникар
миньор
гробар
тиранин
папа
дори Бог

но съм жена
във време
в което
са нужни
бащи

 

Легенда

една стара градска легенда родена в Италия гласи
че в циферблата на всеки стар и самотен
стенен часовник живеят
спомените на всеки един мъж
обичал нещастно по една жена
и загинал от мъка по нея
и всеки от тях си има нова стопанка
и жадно я пази от всички мъже
и никога не я оставя да закъснее за неуспешните срещи
подсмихва се и си казва
скъпа, той не е за теб
ще се върнеш при мен още тази нощ
и тя винаги се връща
винаги плаче и трие грима си с пръсти
а той я успокоява със своите секунди
монотонно и нежно
сякаш целува жена
а когато тя излезе на идеалната среща
той непременно си спомня
как е загинал предишния път
ревнува
и спира
а тя закъснява безнадеждно
затова когато жените в Италия
закъснеят за първата среща
значи
че ще се омъжат за теб

 

Тютюнопушенето убива божественото

колко точно
кутии цигари
изпуши Дявола
след скандала си
с Бог

 

Календар

вместо годишнината ни
днес е четвъртък

 

Състояние, несъвместимо с живота

диагнозата
върху смъртния акт
на любовта ни

 

Лед

по морето в погледа ми
вече никой не може да плава

как успя да си тръгнеш
и да вземеш със себе си
лятото?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *