истина

истината за мен
истината за теб
истината за всички
цялата истина

 

***
по пътя сме двама
всеки е сам

 

любовта е тъга

в гнездото на сърцето
паяжина от мисли
сърцето ражда
близнаци

 

***
остарявам
това е извън мен
но желанията ми остават
даже стават по-големи
в спомените винаги съм млад
живея с тях и с другите
понякога със себе си

 

спомените не избледняват

помня
жена
стая
спуснати завеси
легло
празното място
на сутринта

 

страст

изяждам един бадем
вкусът му създава плътност в устата
ям по няколко наведнъж
вкусът им горчи

 

***
видях те случайно
улица бе пълна с хора
за да не те изпусна разбрах
че трябва да направя нещо
забелязах че пушиш
доближих се и поисках огънче
ти се усмихна
внимавай, да не се изгориш

 

***
остарявам
все още
се съмнявам

 

един твой поглед

нещо става с коленете ми
вярно е че съм на възраст
довчера ходех свободно
сега мога да стигна до теб
само с поглед

 

***
ако бях с теб
нямаше да пиша поезия

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *