първа незаконна евангелска църква

събираха се четвъртък и неделя
в незаконната църква
под крайната панелка на квартала
изпълняваха ангелски песни
с повече джаз
от Господ в припевите
а аз ги чувах от балкона
и си мислех за ангела
който пада надолу
от лявото рамо
по теб

 

***
миговете между нас
са богове
забравили че съществуват
църкви

 

образ и подобие

погледът ти е като бомба
с часовников механизъм
и е труден
изборът
ако те задържа
в ръцете си
ще остане само
часовникът
ако те отпратя
обратно в света
ще го взривиш
целия
и няма да има къде
да си без подобие

 

самотата
е слабост
в която си силна
без мен

 

***
ако стоя цял ден
от едната страна
на някоя метростанция
може и да те срещна
но едва ли
едва ли за дълго

ако стоя всеки ден
от едната страна
на някоя метростанция
все някога ще те срещна
със сигурност

но няма да те позная
защото ще познавам
чакането

 

***
най-хубавият сняг вали
през лятото
когато си вдовицата на
август
а аз съм идващият
февруари

 

bad romance

мога да се целувам
с пистолет
докато е зареден
да изшмъркам
разбитото сърце на проститутка
като хероин
от тялото й
да се разхождам гол
по улиците
до усмирителна риза
да си пожелая тумор
в мозъка
и да се сбъдне
но нищо от изброеното
не може да ме убие
повече от това
бавно в себе си
да отгледаш
смъртта на друг
вместо моята

 

***
самотата уврежда
сърцето
любовта го спасява
със смърт

 

***
мечтите са като деца
от третия свят
свикнали на огризки
нахранят ли се добре
убиват
за още храна
собствените си родители

 

***
самотата е
дом за сираци
които чакат някой
да ги изнасили
за да получат
любов

 

sick sensation

в последния боксов двубой
без теб
ще поканя противника
да счупи ръцете
с които съм те прегръщал
да премаже устните
с които съм те целувал
да окървави косите
в които още усещам
полъха на пръстите ти
и когато съвсем се превърна
в елементарна частица
от която е останал
само погледа
няма да позволя на никого
да затвори напълно очите ми
защото в тях е смъртта ти
която все не настъпва

 

***
сърцето ти е
задънена улица
в която карам
с превишена скорост

 

***
заедно сме
като билети
за влак
който пътува
в обратна посока

 

***
                             на В.П.
смъртта е
да не умреш
от любов

 

***
целувам те с език
за да забравя
че ти си езикът
на който не мога
да бъда целувка

 

***
любовта няма
смисъл
когато го търсиш

 

***
мога да съм
устата с която
имаш навик
да пиеш кафе
но предпочитам да стана
празната чаша в която
все не стига кафе
за събуждане

 

кратка история на света

светът е сълза
отронена
от окото на Бог

 

***
                                     на баба Мария от Калояново, с която се запознах в автобуса за Пловдив

дълбоката старост
е като дете
което единствено вижда
в изгризания край
на евтина химикалка
поезия

 

***
очите ти приличат
на цветя
които
превръщат самотата ми
в градина

 

***
най-грешните решения
се взимат
когато искаш да обичаш
правилно

 

***
най-дълбоката зима
започва
от мечтата
за вечното лято

 

любов

внезапна си
като слънце
през зимата
в очите
на умиращ вълк

 

***
искам да си пръсна мозъка
с празния пистолет
на сърцето ти

 

последно танго без париж

покани ме на кино
и после не идвай
на филма
в който ни няма

 

***
само децата
не могат
да бъдат поети
на смъртта

 

***
всяка изгубена любов
е вечна
всяка вечна любов
е изгубена

 

***
любовта ни е здрава
като въже
на обесен

 

***
най-накрая се събрахме
в едно тяло
сега не можем да си поделим
душата

 

***
никой не е по-гол
от този
който крие голотата си
облякъл дълга тишина
към някого
тишината не е безразлична
когато няма своя дреха
за сбогуване

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *